Бета-блокерите са антихипертензивни лекарства, които блокират ефектите на стреса върху тялото. Когато сме под стрес в тялото ни се активира т.нар. симпатико-адренална система. Това е система от жлези и неврони, които водят до повишаване на адреналина и норадреналина в тялото, на които се дължат ефектите на стреса каквито са повишаване на сърдечната честота и покачване на кръвното налягане. Бета-блокерите блокират едни от рецепторите за адреналин и норадреналин и така предотвратяват техните ефекти. Рецепторите, които се блокират се наричат бета-рецептори и оттам лекарствата също се наричат бета блокери.

 

Като антихипертензивна терапия бета-блокерите са най-ефективни (в 75% от случаите) за начална терапия при пациенти под 50 години, а също и при болни със съпътстваща тахикардия (учестен сърдечен ритъм) и исхемична болест на сърцето.


 

Само около 20% от пациентите над 60 години се повлияват ефективно от бета брокерите. Изключение правят препаратите nebivolol, carvedilol и labetalol, които действат по други механизми. Този понижен ефект при възрастни пациенти се дължи на по-малкия брой бета-рецептори. Бета блокерите са подходящи за хипертоници, при които брадикардията (забавен сърдечен ритъм) е проблем.

 

Странични ефекти. При неправилна  употреба бета-блокерите могат да предизвикат AV-блок. Поради блокирането на бета-рецепторите се повишава резистентността на дихателните пътища. На лице е значителна склонност към бронхоспазъм с евентуално провокиране на астматични пристъпи у пациенти с бронхиална астма.

 

Продължителният прием на бета-блокерите може да влоши значително липидния статус. Повишават се серумните нива на триглицеридите и намаляват нивата на HDL (добрия холестерол). Това налага периодичен контрол на липидния статус при пациентите на терапия с бета-блокери. Наблюдават се още: стомашно-чревни нарушения (колики, диария), потискане на кръвотворенето и чернодробната и бъбречна функция, кожни реакции, отслабване на либидото.

 

Лечението с бета-блокери не трябва да се спира рязко. Терапията се спира чрез постепенно намаляване на дневната доза, за да се предотврати появата на "синдрома на отнемането". Рязкото спиране на лечението може да предизвика покачване на кръвното налягане и дори сърдечносъдови инциденти. По тази причина, за да се избегнат нежелани последици, започването и прекратяването на терапията с бета-блокери става единствено под лекарски контрол.