Бета-блокерите са група лекарствени средства, които които блокират постсинаптичните бета-рецептори. Основното им приложение е кардиологията, но намират редица други приложения. Наименованията им завършват с наставката „-олол” с някои малки изключения: carvedilol, labetalol.

 

Бета-блокерите се класифицират според възможността им да преминават хемато-енцефалната бариера и според своята селективност респективно – липофилните бета-блокери (Propranolol, Timolol, Levobunolol, Nadolol, Pindolol, Oxprenolol) преминават хемато-енцефалната бариера и освен това са неселективни – блокират едновременно бета-1 и бета-2 рецепторите. Бета-2 блокадата във всички случаи е НЕЖЕЛАН ефект. Бета-2 рецептори се намират в гладката мускулатура на бронхите, матката и периферните съдове. Блокирането на тези рецептори води до бронхоспазъм, повишен маточен тонус и периферна вазоконстрикция.


 

Хидрофилните бета-блокери (Atenolol, Bisoprolol, Nebivolol, Metoprolol, Betaxolol, Acebutolol) не преминават хемато-енцефалната бариера и не проявяват централни ефекти. Те се наричат още кардио-селективни и блокират специфично бета-1 рецепторите в миокарда. Във високи дози обаче те също губят своята селективност и проявяват нежеланите ефекти на неселективните бета-блокери.

 

Фармакокинетиката на отделните представители е различна. Първият открит хронологично и основен представител до ден днешен на групата – Propranolol има добра перорална резорбция, но силен first-pass чернодробен метаболизъм, поради което неговата бионаличност е около 25%. Като основен представител на кардио-селективните, фармакокинетично ще разгледаме Atenolol – той има ниска перорална резорбция (около 40%) и се свързва слабо с плазмените протеини (около 5-10%).

 

Фармакодинамично, бета-блокерите имат отрицателен хроно- и инотропен ефекти, поради което понижават кислородните нужди на миокарда особено при физически натоварвания и намират приложение при лечение на стабилна стенокардия.

 

Освен това, бета-блокерите имат протективен ефект върху миокарда при пациенти с прекаран миокарден инфаркт и удължават продължителността на живота при тази група пациенти.

 

Прилагат се и в периода около получаване на инфаркт (първите часове), тъй като предотвратяват разрастването на некротичния участък, поради инхибиране ефектите на ендогенните норадреналин и адреналин, които иначе повишават миокардните кислородни нужди и влошават инфаркта.

 

Кардиоинхибиторните ефекти водят до понижаване на ударния обем и понижаване на артериалното налягане, поради което се прилагат при лечение на артериална хипертония.

 

Тъй като не повлияват периферната резистентност пряко (респективно алфа-рецепторите) не водят до ортостатична хипотония, за разлика от други антихипертензивни лекарствени средства.

 

Те понижават артериалното налягане и по още един механизъм – блокадата на бета-1 рецепторите в юкстагломеруларния комплекс в нефрона води до понижен ренинов синтез, което намалява периферната резистентност в известна степен.

 

Бета-блокерите забавят провеждането на импулсите в синусовия и атрио-вентрикуларния възел и имат антиаритмично действие.

 

Намират приложение при лечение на суправентрикуларни аритмии, но не повлияват вентрикуларни, освен когато те са предизвикани от физически усилия.

 

Бета-блокерите освен това понижават продукцията на вътреочна течност от цилиарното тяло и се ползват при лечение на глаукома (очни колири – Timolol, Betaxolol, Levobunolol). Те са подходящи за лечение на глаукома в продължителен план, но за острите глаукомни пристъпи най-подходящо средство си остава Pylocarpine. Бета-блокерите (в частност липофилните – Propranolol) се ползват за профилактика на мигренозни пристъпи в междупристъпните периоди, но не са подходящи за третиране на остри пристъпи.

 

Ползват се и за потискане ефектите върху сърцето при хипертиреоидизъм. Могат да се прилагат още и като анксиолитично средство, предимно за справяне с ефектите на емоционалния стрес върху сърцето (екстрасистоли, тремор напр.)

 

Някои бета-блокери (Acebutolol, Pindolol) са по-специфични от останалите представители. Те не са типичните блокери на рецепторите – свързват се с пост-синаптичните рецептори, но не ги блокират, а слабо ги стимулират.

 

По-слабо, в сравнение с ендогенните и по-потентни катехоламини. Наричат се бета-блокери с ISA (Intrinsic Sympathetic Activity). Прилагат се основно при пациенти с брадикардия – „обикновените” бета-блокери при тези пациенти могат да предизвикат живото-застрашаваща брадикардия и като цяло не се понасят добре от тях. Тези бета-блокери обаче не се ползват при пациенти със стенокардия и след инфаркт на миокарда, поради риск от влошаване на исхемията.

 

Нежелани реакции и противопоказания: Особено опасно е рязкото спиране приема на бета-блокери. При продължителен прием на бета-блокери се наблюдава т.нар. up-regulation, при което компенсаторно нараства броят на пост-синаптичните бета-рецептори.

 

При рязко преустановяване приема им се наблюдава масивна бета-стимулация и има риск от настъпване на миокарден инфаркт. Затова спирането им става постепенно в продължение на поне няколко седмици.

 

Неселективните бета-блокери НЕ се прилагат при пациенти с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) и астма, поради животозастрашаващия бронхоспазъм. Селективните бета-блокери се прилагат при тях вместо това, но все пак с повишено внимание.

 

Бета-блокерите влошават липидния профил – повишават LDL (т.нар. „лош” холестерол) и понижават HDL („добър” холестерол). Това се дължи на факта, че липазите в липоцитите се активизират след бета-стимулация, която в случая се блокира и хидролизирането им до мастни киселини става невъзможно. Бета-блокадата води до понижена гликогенолиза и понижена секреция на глюкагон. Това може да доведе до „скрита” – безсимптомна хипогликемия, поради факта, че бета-блокадата маскира ефектите на хипогликемията, които включват тахикардия, тремор, тревожност. Затова бета-блокерите се прилагат с особено внимание при пациенти с диабет.

 

Поради кардиоинхибиращия си ефект, бета-блокерите могат да предизвикат животозастрашаващ AV-блок – лимитиращ фактор при дозирането е брадикардията. Неселективните бета-блокери не се препоръчват при пациенти с периферни съдови заболявания (синдром на Raynaund, Burger, диабетна ангиопатия и др.) – бета-2 блокадата води до периферна вазоконстрикция и влошава тези състояния. Същото се отнася и за кардио-селективните бета-блокери в по-високи дози.

 

Други странични ефекти могат да бъдат реакции на свръхчувствителност, гадене, повръщане, аритмии, отпадналост, сънливост, халюцинации, кошмари, промени в зрението, депресивност, загуба на памет, еректилна дисфункция и др. Страничните ефекти засягащи централната нервна система са характерни за неселективните бета-блокери (Propranolol).

 

Не се прилагат при бременни и кърмещи.

 

При прием с ензимни инхибитори (напр. Cimetidine) се увеличават плазмените им концентрации, а при прием с ензимни индуктори (барбитурати, рифампицини, тютюнопушене) се намаляват. Комбинирането на бета-блокери с други кардиоинхибитори (Verapamil, Diltiazem) и антиаритмични средства увеличава отрицателните хроно- и инотропни ефекти.