Бета-блокерите са лекарства, широко използвани при сърдечносъдовите заболявания заради техните благоприятни ефекти по отношение на артериалната хипертония, стенокардните пристъпи, след прекаран остър миокарден инфаркт и като профилактика за настъпването на следващ, при ритъмно-проводните нарушения и др. Ефектите на бета-блокерите се простират и извън сърдечната патология, повлиявайки симпатиковата активност и при други заболявания на човешкия организъм.

 

Как действат бета-блокерите?


Бета-блокерите носят името си от механизма на тяхното действие, а именно блокада на бета-адренергични рецептори. Последните са инструмент на действие на симпатиковата нервна система, наречена още „офанзивна” система, поради реакциите, които предизвиква – ускоряване на сърдечната дейност и дишането, свиване на зеницата, побледняване, изпотяване, разширение на бронхите и други, все реакции, които се наблюдават при силен стрес и страх.

 

Бета-блокерите имат точно противоположното действие, блокирайки рецепторите, с които действа симпатиковата нервна система. Те намаляват сърдечната честота, осигурявайки по този начин по-пълноценна кислородна консумация на сърдечния мускул. От друга страна намаляват секрецията на ренин в юкстагломеруларния препарат на бъбреците, с което допълнително облекчават сърдечната функция.

 

Ефектите им върху сърдечния мускул се дължат на блокада на бета-1 рецепторите. Блокирането на бета-2 рецепторите от друга страна е причина за настъпването на вазоконстрикция на периферните съдове, бронхоконстрикция, потискане на разграждането на гликогена и влошаване на липидния профил. Тези ефекти налагат разделянето на бета-блокерите на селективни и неселективни – т.е такива, които потискат само бета-1 рецепторите и такива, които потискат бета-1 и бета-2 рецептори.

 

Има и други групи бета-блокери, в зависимост от наличието на добавени вещества, например азотен оксид или комбинация с алфа-блокери, при които е налице и периферен съдоразширяващ ефект.

 

Основната класификация на бета-блокерите е:

  • Неселективни бета-блокери – пропранолол;
  • Селективни бета-1 блокери – атенолол, бисопролол, метопролол и др.;
  • Селективни бета-1 блокери, освобождаващи азотен оксид – небиволол;
  • Препарати с бета- и алфа-блокираща активност – карведилол, лабеталол.

 

Кои са основните показания за приложение на бета-блокерите?

  • Артериална хипертония – бета-блокерите са медикамент на първи избор при пациенти под 50-годишна възраст, а също и при пациенти със съпътстваща тахикардия в покой и голяма пулсова амплитуда. С използването на кардиоселективни бета-блокери трябва да се поддържа пулсова честота около 55-65 удара в минута;
  • Стенокардия – антистенокардното им действие се дължи преди всичко на понижаването на сърдечната честота и понижаване на артериалното налягане, което е свързано с по-ниски кислородни нужди от страна на сърдечния мускул;
  • Аритмия – бета-блокерите потискат зараждането на импулси в предсърдно-камерния възел и потискат провеждането на импулси от предсърдието. Използват се предимно при надкамерни аритмии – предсърдни тахикардии, трептене и мъждене;

Освен при сърдечносъдови заболявания, бета-блокерите се използват и като част от терапията при други заболявания – хронична глаукома, хипертиреодизъм – за овладяване на сърдечно-съдовите системи, профилактика на мигрена, остри панически и тревожни състояния и др.

 

Има ли нежелани реакции лечението с бета-блокери?

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • Сърдечносъдови ефекти – екстремно забавяне на сърдечната честота до AV-блок, нарушено периферно кръвооросяване;
  • Дихателна система – бронхоспазъм. Висок риск има при пациенти с бронхиална астма, хроничен бронхит и емфизем;
  • Метаболитни ефекти – маскират симптомите на хипогликемия, което затруднява гликемичния контрол при захарен диабет. В такива случаи се използват кардиоселективни бета-блокери;
  • Ефекти на централната нервна система – при продължителна употреба се наблюдават световъртеж, умора, нарушение на съня, депресия и др.

Бета-блокерите са противопоказани при пациенти с бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, декомпенсирана сърдечна недостатъчност, AV-блок, синдром на Рейно. При бременни може да доведе до намаляване перфузията на плацентата, което е свързано с изоставане в растежа на плода и риск от преждевременно раждане, аборт, фетална брадикардия и хипогликемия.