Белодробната емболия възниква при запушване на белодробната артерия от ембол. Емболът представлява откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек (тромб). Той по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове.

Първична терапия


Първичната терапия с фибринолиза или емболектомия се препоръчва при пациенти с масивна или субмасивна тромбоемболия. При масивната има проявен клинически шок и/или хипотония - систолно  налягане, АН<90 mm Hg.

 


Масивната тромбоемболия е една от причините за внезапна сърдечна смърт.


Според FDA за фибринолиза на масивна тромбоемболия препоръчително е приложението на тъканен плазминогенов активатор (t-PA) Alteplase 100 mg, във вид на продължителна инфузия, траеща над 2 часа.

 

Въпреки че, фибринолизата е общоприета като животоспасяваща интервенция, степента на клинична полза остава неизяснена. Характерни особености на фибринолизата:  

1. Фибринолизата може да бъде полезна при пациенти с масивна белодробна тромбоемболия с хипотензия. Хипотензията е понижено хидростатично налягане в съдове или кухини например артериална хипотензия (понижено кръвно налягане).


2. При пациенти без шок, но с деснокамерна дисфункция има проучвания, които показват по-бързо лизиране на съсирека и по-бърза нормализация на сърдечната функция, когато е приложена фибринолиза плюс хепарин, сравнени с монотерапия с хепарин (комбинираната терапия обаче не снижава смъртността.

NEWS_MORE_BOX


3. При немасивна тромбоемболия, фибринолиза не се препоръчва.  
 
Хирургична емболектомия


Обсъжда се при пациенти с масивна или субмасивна тромбоемболия, при които фибринолизата е без ефект.  

Антикоагулантно лечение


То е основен компонент в лечението на болестта, независимо дали пациентите са получили първична терапия. Започва се с нефракциониран heparin. Тъй като нефркционираният хепарин може бързо да се изведе, той е предпочитан при пациенти, които ще бъдат подложени на фибринолиза или емболектомия.

Нискомолекулни хепарини


Те са също толкова безопасни и ефективни, колкото хепарина. Терапията с тях е обещаваща. Може да се започне веднага след венозна инжекция с нефракциониран хепарин.

 

Този подход има следните предимства пред прилагането само на хепарин: по-дълъг полуживот, увеличена бионаличност. Трябва да се има предвид, че нефракционираният хепарин се елиминира през черния дроб, а нискомолекулният - през бъбреците.

Орални антикоагуланти


Те остават главно средство за антикоагулация при дехоспитализирани пациенти. Трябва да започнат да се прилагат възможно най-рано. Лечението се провежда успоредно с приложението на НФХ, НМХ или Fondaparinux. При лечение с орални антикоагуланти, е необходимо да се вземат предвид редица взаимодействия: медикамент-медикамент, медикамент-алкохол и медикамент-храна. Продължителността на терапията трябва да е минимум 3 месеца.

Венозни филтри


Това са филтри на долна празна вена. Прилагат се при пациенти, при които антикоагулацията е противопоказана, и при рецидивираща тромбоемболия.