Какво представлява белодробният дифузионен тест?

Съществуват различни състояния, които могат да засегнат белите дробове - от астма до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Хрипове или задух може да са симптоми, че белите дробове не функционират правилно. При наличието на проблеми с дихателната система, може да се наложи назначаване на функционални изследвания на белите дробове.


Едно от тези функционални изследвания е белодробният дифузионен тест. Измерването на дифузионния капацитет на белите дробове изследва каква част от вдишания въздух се усвоява от кръвообращението. Заедно с други изследвания, белодробният дифузионен тест може да помогне да се определи дали дихателната система работи правилно и ефективно.



Какво оценява белодробният дифузионен тест?

Белодробният дифузионен тест дава оценка на това колко добре кислорода и въглеродния диоксид преминават през алвеоло-капилярната бариера при газовата обмяна в белите дробове.


Вдишаният въздух преминава през трахеята в белите дробове. Веднъж попаднал в белите дробове, въздухът преминава през серия от все по-малки структури, наречени бронхиоли, като накрая достига до малки торбички, наречени алвеоли.


От алвеолите кислородът от въздуха, който дишаме, навлиза в кръвта чрез близките кръвоносни съдове. Кислородът преминава от алвеолите в кръвната плазма чрез дифузия и благодарение на концентрационния си градиент. От кръвната плазма кислородът навлиза в еритроцитите и се свързва с техния дезоксихемоглобин, при което се образува оксихемоглобин. След това, кислородът достига до всяка част на тялото.


Друга форма на дифузия се проявява, когато кръвта, съдържаща въглероден диоксид, пътува обратно към белите дробове. Въглеродният диоксид преминава от кръвта в алвеолите, а след това той се издишва. Това е процес, който се нарича дифузия на въглеродния диоксид.


Белодробният дифузионен тест се използва за анализ на дифузията както на кислорода, така и на въглеродния диоксид.


Каква е целта на белодробния дифузионен тест?

Обикновено белодробният дифузионен тест се използва, за да се определи прогресията на белодробно заболяване, или за диагностицирането на такова заболяване. Правилната оценка и диагноза са от съществено значение за осигуряване на оптимално лечение.

 

Освен това, ако пациентът е на лечение за белодробно заболяване, лекарят може да назначава периодично белодробен дифузионен тест, за да се проследи отговорът на даденото лечение.


Каква е подготовката за белодробния дифузионен тест?


Преди изследването лекарят може да помоли пациента да:

  • Избягва използването на бронходилататор или други инхалаторни лекарства преди теста;
  • Избягва консумацията на голямо количество храна преди теста;
  • Избягва пушенето 12 часа преди теста;
  • Избягва алкохол поне 8 часа преди теста;
  • Избягва физическото натоварване непосредствено преди теста;
  • Отстрани протезите, ако пречат при теста;
  • Да носи свободни дрехи, които не ограничават дишането.

Какво може да се очаква по време на белодробния дифузионен тест?


В повечето случаи белодробния дифузионен тест включва следните стъпки:

  • Пациентът трябва да прилепи устните си плътно около мундщук. Лекарят може да постави специална щипка на носа, за да попречи на преминаването на въздух през ноздрите.
  • Пациентът трябва да поеме глътка въздух. Този въздух съдържа малко и безопасно количество въглероден оксид.
  • Пациентът трябва да задържи дъха си за 10 секунди.
  • Пациентът трябва да издиша бързо въздуха.
  • Този въздух се събира и анализира.

Има ли рискове, свързани с белодробния дифузионен тест?

Белодробния дифузионен тест е безопасно и лесноизпълнимо изследване и не включва сериозен риск. Процедурата е бърза и не причинява болка или дискомфорт. Най-вероятно след теста няма да се появят никакви отрицателни странични ефекти.


Какво могат да показват резултатите от белодробния дифузионен тест?

Белодробният дифузионен тест разглежда колко от определен газ пациентът може да вдиша и колко от газа присъства във въздуха, който пациентът издишва. Обикновено се използва въглероден оксид или друг „проследяващ“ газ, за да се определи способността на белите дробове да дифузират газовете (дифузионния капацитет на белите дробове).


Лабораторното изследване взима предвид две неща при определяне на резултатите от теста - количеството въглероден оксид, което първоначално пациентът е вдишал, и количеството, което е издишал.


Ако в издишаната проба има далеч по-малко въглероден оксид, това показва, че голямо количество газ е било дифузно от дробовете в кръвта. Това е признак на здрава белодробна функция. Ако количеството в двете проби е сходно, това означава, че дифузионният капацитет на белите дробове на пациента е ограничен.


Резултатите от изследването варират при различните пациенти. Затова трябва да се вземат предвид редица фактори при тълкуването на резултатите от изследването и дали пациентът има проблеми с белодробната функция. Тези фактори може да включват:

  • Дали пациентът има емфизем;
  • Пол;
  • Възраст;
  • Раса;
  • Височина;
  • Количество хемоглобин в кръвта

Най-общо казано, лекарят трябва да сравни колко въглероден оксид очаква пациентът да издиша с количеството въглероден оксид, което всъщност издиша.


Ако пациентът издиша между 75 % - 140 % от прогнозираното количество, резултатите от изследването може да се считат за нормални. Ако пациентът издиша между 60 % - 75 % от прогнозираното количество, функцията на белите дробове може да се счита за намалена. Резултат от изследването, който показва стойности под 40 % е знак за силно намалена функция на белите дробове.


Какви може да бъдат причините за лоши резултати от белодробния дифузионен тест?


Има различни състояния, които могат да доведат до необичайни резултати при изследването на дифузионния капацитет на белите дробове:

При подозрение, че дробовете на пациента не работят правилно, може да се назначат допълнителни функционални изследвания на белите дробове. Такива изследвания са спирометрията и плетизмографията на белите дробове.


Комбинираните резултати от тези тестове могат да помогнат на лекаря да разбере какво не е наред и какви стъпки може да предприеме за облекчаване на симптомите на пациента.


Библиография:
Gildea TR, et al. Pulmonary function testing.
McCormack MC. Diffusing capacity for carbon monoxide.
The National Heart, Lung, and Blood Institute. Pulmonary function tests.