Инфекцията със салмонела е често срещано бактериално заболяване, което засяга чревния тракт. Бактериите, причиняващи заболяването, обикновено живеят в животински и човешки черва и се отделят чрез изпражнения. Хората се заразяват най-често посредством замърсена вода или храна. Не е изключено пациентът да няма симптоми, но по принцип салмонелата е свързана с диария, треска и коремни спазми, които се развиват в рамките от 8 до 72 часа.

 

В ново проучване, публикувано в Journal of Biological Chemistry, учени от Imperial College London и Francis Crick Institute съобщават някои подробности за това как бактерията компрометира имунната система след инфекцията. Когато патоген като Salmonella enterica зарази клетката, последната активира поредица от сигнали, които следва от своя страна да активират определени гени, за да се даде начало на имунните отговори. Една група протеини, благодарение на която се стартира целия този процес, е позната като NF-κB. Салмонелата обаче произвежда свой собствен набор от протеини, които възпират това да се случи.


 

Специалистите споделят, че бактериалните протеини функционират като „ножици“, които изрязват транскрипционните фактори на протеиновия комплекс NF-κB и по този начин саботират процеса. Целта на изследователския екип обаче е била да се проследи как по-точно бактерията извършва тази прецизна задача.

 

Транскрипционните фактори на NF-κB изпълняват ролята си, свързвайки се с конкретни места по ДНК. Ефекторите на бактерията обаче поемат приблизителната форма и електрическия заряд на гръбначния стълб на ДНК, като по същество измамват човешките протеини да се свържат към тях; след това бактериалният протеин разрязва съответния NF-kB протеин. Принципно, протеиновият комплекс се състои от пет протеина, но бактерията атакува само три от тях, оставяйки останалите два незасегнати.

 

Точността, с която се случва това, се определя от начина, по който бактериалните ефектори взаимодействат с една единствена аминокиселина в целевите човешки протеини. Това означава, че учените са способни с промяна в аминокиселинната последователност да създадат протеин, който по принцип е таргетиран от бактерията, но не може да бъде изрязан. И обратното: след промяната на само една аминокиселина, ефекторът е в състояние да изреже протеин, който обикновено не представлява цел за него.

 

Клиничното значение на откритието е, че един ден специалистите ще се научат как да обръщат процеса в полза на пациентите.