Стерилност, инсулинова резистенстност, ракови заболявания, калорийни рестрикции и диети – всички те зависят от активирането на процес, наречен автофагия. Терминът е въведен през 1963г. от Кристиян дьо Дюв и се превежда като „самоизяждане”. Тазгодишната Нобелова награда за медицина бе присъдена на японеца Йошинори Осуми, чиито изследвания акцентират върху автофагията като контролируем процес, влияещ на редица заболявания като Паркинсон, диабет, затлъстяване и др.
 
Механизмите на автофагията са вече добре изучени: съвкупност от процеси, които събират, рециклират и преработват остарели или повредени клетъчни компоненти в нови молекули и структури, полезни за клетката. Нарушенията в този пречиствателен механизъм водят до натрупване на ненужни клетъчни фрагменти и „отпадъци”, загуба на ефективност за цялата клетка и стареене на тъканите.
 
Задълбоченото изследване на тези процеси повишава възможностите за манипулиране на автофагията от учените: възможно е забавяне на клетъчното стареене и поддържане на тъканите здрави и млади много по-дълго време.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Знанието, обаче, не бива да остава само в лабораториите. Откритията в автофагията могат да бъдат полезни в ежедневието на всеки човек, както през 2013г демонстрират изследванията на Айлийн О`Рурк, биохимик от Massachusetts General Hospital. О`Рурк и екипа и установяват, че приемът на наситени омега-6 мастни киселини повишава автофагичната активност в храносмилателната система, без ограничения в калоричния прием и увеличават живота на тъканите с около 20-25%. Това означава, че подхранвана с правилното количество Омега-6, автофагията у всеки човек може да спомогне за по-здрави и издражливи тъкани и по-бързо очистване на токсини от организма, без да се налагат диети.