Ацетилсалициловата киселина е може би едно от най-известните и използвани в миналото и днес лекарства. Освен неговото противовъзпалително действие, постигащо се с доза от 375 до 500 мг, особено търсен е и антиагрегантният ефект, постигащ се с по-ниска доза.
Известно е, че приемайки ежедневно или през ден ацетилсалицилова киселина от 75 до 100 мг, се възпрепятства агрегацията на тромбоцитите - процес, отговорен за формирането на тромби в мозъка и сърцето, които могат да предизвикат мозъчен инсулт или остър миокарден инфаркт.
Профилактиката с аспирин на сърдечни и мозъчни инциденти обаче крие своите особености, които трябва да се оценят от лекаря и пациента. В противен случай заедно с търсените ползи рискуваме да предзивикаме редица нежелани ефекти.
Когато говорим за профилактика, то доказан е ефектът на аспирина при вторична такава, т.е. при болни с вече установена исхемична болест на сърцето (ИБС) и мозъчно-съдова болест (МСБ). При тези, които нямат преживян инфаркт или инсулт до момента и нямат установени исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдова болест, липсват научни доказатеслства, че ползата от прием на аспирин надвишава риска.
Днес се знае, че профилактиката с тези дози ацетилсалицилова киселина има благоприятен ефект за предпазване от редица онкологични заболявания.
Какви са рисковете при приема на ацетилсалицилова киселина?
Ацетилсалициловата киселина в доза 100 мг дневно влияе не само на функцията на тромбоцитите, но и на други органи и системи, което прави приема й затруднен или невъзможен при някои хора. Най-сериозният проблем, който може да настъпи, при това с висока честота, е кървене от гастроинтестиналния тракт, както и кървене от вътрешните органи. Това усложнение е с висок риск при:
- Възрастни болни, особено над 80 години.
- Хора с вече установена язвена болест и гастрит.
- При комбиниране приема на аспирин с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). При невъзможност да се избегне едновременният им прием, то двата медикамента трябва да са с около 8 часа интервал във времето.
- При прием на ацетилсалицилова киселина в комбинация с антикоагуланти.
- При маточни кръвотечения извън месечния цикъл.
- Преди и непосредствено след хирургична намеса.
Приемът на ацетилсалицилова киселина може да доведе и до други усложнения, несвързани с кръвоизливи:
- Алергични реакции към аспирина;
- Тинитус (шум в ушите);
- Влошаване на алергична астма, сезонни алергии;
- Влошаване при болни с подагра, артериална хипертония, застойна сърдена недостатъчност;
- Съществуват научни съобщения, свързващи прима на аспирин с болест на Крон, неинфекциозен колит и други.
Предвид всички тези данни препоръките за вторична профилактика остават без съмнение. По отношение на първичната профилактика някои допълнителни фактори, като захарен диабет, висок холестерол, тютюнопушене, артериална хипертония, фамилна предиспозиция увеличават риска от инфаркт и инсулт. При преценката дали на тази група да се препоръча приема на ацетилсалицилова киселина е важно да се оцени има или няма продружаващи заболявания и състояния, които могат да се влошат от приема му.
Възрастта и пола са също с немалко значение, превид по-високия риск при мъжкия пол и в по-напреднала възраст. Трябва да се има предвид, че при прием на ацетилсалицилова киселина над 80 годишна възраст се завишава силно и рискът от кървене. Затова профилактиката се препоръчва да става във възрастовата група 45-79 години с ацетилсалицилова киселина 75-100мг дневно или 100-325мг през ден, вечер.
За предпазване от нежелани ефекти от аспирина спомага и ентеросолвентната таблетна форма, която се използва днес и е по-щадяща за стомаха. Независимо в коя група попада болният, трябва ясно да се определи, дали прилаганата профилактика ще бъде за ограничен период от време или „до живот“. При възможност след преценка на лекаря приемът на ацетилсалицилова киселина е хубаво да се преустанови възможно най-бързо.