Астмата е социално-значимо заболяване, което по своята същност представлява хронично възпалително заболяване на бронхите, характеризиращо се с появата на симптоми на задух, вследствие на обструкция на въздушния поток и бронхоспазъм. Другите най-честите симптоми са хрипове, кашлица, стягане в гръдната област и тежък, задълбочаващ се задух при липса на медикаментозно вмешателство. 

 

Според специалистите по беодробни болести, причината за развитие на астма е някъде в средата между влиянието на генетично заложени фактори и фактори, влияещи на организма от околната среда. Диагнозата обикновено се поставя на база клиничната картина и спирометрия. Класификационни астмата се определя според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем - ФЕО и скоростта на върховия експираторен дебит - ВЕД. Според специалистите, по-честа е атопичната астма, отколкото неатопичната, тъй като се смята, че тя се развива на базата на външно действащи алергени, предизвикващи реакция на свръхчувствителност от първи тип в бронхиалната лигавица, респ. мускулатура. 


 

Най-ефективното лечение на бронхиална астма, особено в условията на пристъп, е приложението на бета2-адренорецепторни агонисти, каквито са салбутамол и албутерол. Антихолинергичните лекарства като ипатрипиев бромид могат да бъдат приложени като заместител на бета2-адренорецепторните агонисти при непоносимост от страна на пациентите. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

В дългосрочен план най-ефективно е приложението на кортикостероиди, които се считат като най-безопасното и ефективно средство при терапия в междупристъпния период и като противорецидивна терапия. Продължително действащите бета-адренорецепторни агонисти, като салметерол и формотерол могат да подобрят контрола на астмата при възрастни пациенти, особено комбинирани с инхалаторни кортикостероиди. Според специалистите, описаната терапия се счита като златен стандарт в противорецидивната терапия при възрастни пациенти с бронхиална астма. 

 

Други качествени медикаменти срещу бронхиална астма са левкотриеновите антагонисти. Такива са монтелукаст и зафирлукаст, които могат да бъдат използвани и в комбинация с инхалаторни кортикостероиди, както и в комбинация с бета2-адренорецепторни агонисти. За съжаление, специалистите смятат, че левкотриеновите антагонисти нямат достатъчно добре изразен ефект при терапия на бронхиална астма в условията на пристъп, но дават значителен резултат при профилактичната терапия. 

 

Навремето са прилагани и стабилизатори на мастните клетки при терапията на бронхиална астма, но в наши дни специалистите смятат, че това определено е по-лоша алтернативна на хроничната терапия с инхалаторни кортикостероиди или пероралните леки форми на метилпреднизолон.