При попадане на песъчинка в окото, тя не може да бъде видяна. Тогава как човек разбира, че там има чуждо тяло?
 
Отговорът е прост – тя причинява чувство на дискомфорт, познат като болка. Болката се определя като силно неприятно сензорно и емоционално преживяване, свързано с налично или потенциално тъканно увреждане.
 
Болката е отговор на стимулация върху тъканите на тялото, но също така е и стимул сама по-себе си. В случай с попадналата песъчинка в окото, тя потиква тялото да вземе мерки за премахване на дразнителя. Веднъж премахнат, стимулацията утихва. 
 
Съществуват хора, които не чувстват болка. Това е рядко, но опасно болестно състояние. Създава предпоставка за тежко нараняване или самонараняване, без да се усещат последиците от него. 
 
Болката е ранна предупредителна система на тялото, предпазваща го от опасности от заобикалящата среда и от действия на самото тяло. С течение на времето, в тялото се развиват множество детектори за болка. Те включват в състава си специализирани нервни клетки, наречени ноцицептори, способни да приемат и предават механични, топлинни и химични стимули. Те се простират от гръбначния стълб до множество тъкани: кожа, мускули, стави, зъби и някои вътрешни органи. Информацията, приета от тях се изпраща директно в мозъка. 
 
За разлика от други нервни рецептори, ноцицепторите се активизират само за предаване на информация за събития които вече водят или могат да доведат до тъканни увреждания. Ако леко се докосне върха на игла с пръст, усещането за остър твърд предмет се предава от нормалните сетивни неврони – болка не се усеща. Колкото по-силно се натиска, толкова повече се приближава усещането до прага на болката. Ако се натисне още по-силно, близо до предела преди пробиване на кожата, се активират ноцицепторите, чийто праг на стимулация е достигнат и изпращат сигнал до мозъка за моментална промяна на поведението.
 
Когато са налични увредени клетки, те и клетките около тях започват да произвеждат специфични химикали, които понижават прага на чувствителност на ноцицепторите. Колкото по-нисък е прагът, толкова слаба е необходимата стимулация за усещане на болка. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Тук идват на помощ болкоуспокояващите без рецепти, като аспирин и ибупрофен. Приети в тялото, те блокират произвеждането на един клас от специфичните химикали, влияещи на болковите усещания и прага на болка – простагландини.
 
При увреждане на клетки, те отделят арахидонова киселина. Два ензима циклогеназа (COX1 и COX2), превръщат киселината в простагландин-Н2, който се превръща в множество други съединения, водещи до повишаване на температурата, развитието на възпалителни процеси и понижаване на прага на болката – това води до активен, силен дискомфорт.
 
И двата циклогеназни ензима имат активен център или каталитичен участък, в който се извършват химичните взаимодействия. В тях много удобно попадат молекулите на арахидоновата киселина и започват да извършват функцията си. 
 
Ацетилсалициловата киселина, позната като аспирин, навлиза в този активен център и го блокира – не позволява по-нататъчно свързване с арахидинова киселина, което директно деактивира COX1 и COX2. Изобутил-пропан-фенолната киселина, позната като ибупрофен, също навлиза в активния център на COX1 и COX2, но не го деактивира. Докато се намира в него, възпрепятства активността му. И двата ефекта имат сходен резултат: блокира се производството на простагландин и прага на болка се повишава значително - необходим е много по-силен стимул за да се усети болка.
 
Как аспиринът и ибупрофенът разбират къде се изпитва болка в тялото и къде трябва да търсят циглогеназни ензими? Отговорът отново е прост – не знаят. Попаднали в тялото, те се разнасят из тъканите чрез кръвната циркулация и действат навсякъде, независимо дали се изпитва болка или не.
 
За допълнителна информация предлагаме следното видео: