Доклад на СЗО обяви аспартама като „възможен канцероген“. Международната агенция за изследване на рака (IARC), която е едно от звената на СЗО, занимаваща се с проучванията около аспартама, класифицира официално аспартама като продукт с „възможни канцерогенни свойства“. Изследванията на аспартама показват, че дори и да няма проблем при средно консумираните количества, потенциалните ефекти от това трябва да се изследват по-щателно.
А какво всъщност представлява аспартамът? Той е изкуствено получен подсладител като заместител на захарта. Представлява дипептид на аминокиселините аспарагинова киселина и фенилаланин. Открит е през 1965 г. от Джеймс М. Шлатер. Европейският код на аспартама като хранителна добавка е Е951.
Аспартамът е приблизително 200 пъти по-сладък от захарта. Поради това му свойство, въпреки че грам аспартам съдържа 4 килокалории, количеството нужно за получаване на сладък вкус е толкова малко, че калорийният принос е пренебрежимо малък. Той е включен в списъка на много диетичните храни или храни без захар.
Аспартамът е известен изкуствен подсладител, който се съдържа в над 6000 храни и газирани напитки. Той се среща най-вече в диетичните газирани напитки, дъвките без захар, млечните продукти и нискокалоричните сладкарски изделия. Възможно е също така да е наличен в хранителните добавки за контрол на теглото.
Ето защо потребителите трябва да внимават да не превишават допустимите дози.
„Когато става въпрос за напитки, които практически са основен източник на аспартам, може би е най-добре да се пие вода, вместо диетични газирани напитки. Добър вариант е също така кафето и чаят да не се подслаждат с нищо. А ако все пак човек иска нещо сладко, по-добре да избере стевия пред аспартам“, казва д-р Томас Галиган, който е част от експертната група, изследваща хранителните добавки в базирания в САЩ Център за изследвания в обществен интерес (CSPI). Според него е важно потребителите да избягват аспартама, но не бива да го заменят и със захар.
Една от експертните групи на СЗО, участвали в проучванията относно аспартама, проверява дали има някакви доказателства, че дадено вещество е потенциална опасност за човека, а другата - оценява какъв риск в реалния живот представлява това вещество.
Окончателните доклади казват, че аспартамът е „възможен канцероген“ и все пак остава безопасен при консумация под определени нива, а именно 40 мг на килограм телесно тегло на ден. Тези окончателни данни бяха изнесени от Организацията по прехрана и земеделие (FAO), както и тази, занимаваща се с безопасността на хранителните добавки (JECFA) към СЗО. Тази норма съществува от 1981 г. и повечето национални регулатори по света се водят по нея.
Или иначе казано, ако човек тежи между 60 и 70 кг не бива да пие повече от 10-14 кенчета с диетична напитка. Желателно е обаче да се има предвид, че подсладител може да има и в диетичните десертчета, които също се консумират масово.
Класификацията на СЗО на канцерогените е от няколко групи - най-сигурните канцерогени са група 1, следващото ниво е "вероятен канцероген" (група 2А), а аспартамът попада в третото ниво - "възможен канцероген" (група 2B). Това означава, че има ограничени доказателства, че веществото е канцероген.
Според д-р Томас Галиган, макар учените да не са категорични, че аспартамът е канцерогенен, производителите на диетични храни и напитки трябва да се преориентират, т.е. да използва по-безопасни алтернативи и да помогнат на потребителите да избегнат превишаване на допустимите дневни дози. „CSPI отдавна препоръчва на потребителите да избягват аспартама поради опасения за рак. Сега и Националната агенция за изследване на рака (IARC) потвърждава тези опасения, класифицирайки този много широко използван подсладител като вероятно канцерогенен“.
"Ракът е една от болестите с най-висок процент на летален изход в световен мащаб. Учените непрестанно работят, за да откриват потенциални причинители на болестта или фактори, които предразполагат към нея - надеждата е да се намалят смъртните случаи", обяснява Франческо Бранка, директор на отдела за хранителна безопасност към СЗО. "Изследванията на аспартама целят именно това, да намалят риска за потребителите.
Аспартамът е едно от най-проучваните вещества в световен мащаб. Миналата година например френско проучване сред 100 000 възрастни показа, че хората, които консумират по-големи количества изкуствени подсладители - включително аспартам, имат леко повишен риск от рак. То обаче не успя да покаже, че подсладителят причинява повишен риск от рак. Също така, в началото на 2000 г., проучване на института „Рамазини“ в Италия установи, че някои видове рак при лабораторните мишки и плъховете могат да бъдат свързани с аспартам. Методологията на изследването обаче беше поставена под въпрос.
А междувременно отношенията на производителите на храни и напитки с аспартама остават сложни. Редица компании се рекламират, че не добавят аспартам в продуктите си, след което пак го връщат.
На фона на всички тези неразбории, проучванията на СЗО по отношение на аспартама продължават, а това което специалистите препоръчват на потребителите е да се избягват храните и напитките, съдържащи аспартам или поне консумацията му да не надвишава указаните нива.
Референции:
https://www.who.int/publications/m/item/summary-of-findings-of-the-evaluation-of-aspartame-at-the-international-agency-for-research-on-cancer-(iarc)-monographs-programme-s-134th-meeting--and-the-joint-fao-who-expert-committee-on-food-additives-(jecfa)-96th-meeting
https://www.who.int/news/item/14-07-2023-aspartame-hazard-and-risk-assessment-results-released