Ренин-ангиотензиновата система има сигнификантна роля в патофизиологията на хипертонията, сърдечната недостатъчност, миокардния инфаркт и диабетната нефропатия. АСЕ- инхибиторите са голям клас медикаменти, използвани широко за лечението на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Намират приложение в терапията на артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност, при пациенти с исхемична болест на сърцето.
АСЕ-инхибиторите са лекарства, които действат като блокират ангиотензин-конвертиращия ензим и по този начин възпрепятстват превръшането на ангиотензин I в ангиотензин II. Посредством тази инхибиция се блокират патологичните ефекти на ангиотензин II. Те се заключават до съдов спазъм (свиване на кръвоносните съдове) и стимулиране на образуването на алдостерон, което води до задръжка на Na+ и вода и повишаване на вътресъдовия обем.
Всички тези последствия от активността му водят до трайно повишаване на артериалното налягане и са в основата на развитието на артериалната хипертония. Тук се намесва важната роля на АСЕ-инхибиторите, като основен клас медикаменти за прицелна терапия на пациентите с хипертония. Освен с понижаването на стойностите на артериалното налягане те допринасят за възпрепятстване на левокамерното ремоделиране и по този начин имат допълнителен протективен ефект върху сърцето.
Въпреки всички изтъкнати ползи до момента употребата на АСЕ- инхибиторите дава някои странични ефекти. А също така те могат да са причина за развитието на алергични реакции при предразположени пациенти. Като цяло приложението им се понася добре и рядко настъпват нежелани метаболитни ефекти при продължителна употреба.
Нежеланите лекарствени реакции се изразяват в рязко понижаване на артериалното налягане от първия прием на медикамента. Високи нива на К+ в кръвта могат да се измерят особено при пациентите с увредена бъбречна функция или приемащи К-съхраняващи диуретици, бета-блокери и НСПВС. Суха, непродуктивна кашлица се наблюдава при 15-20 % от лекуваните и се дължи на натрупване на брадикинин, субстанция Р и простагландини. Приемът на аспирин и желязо редуцира тази нежелана реакция, а преустановяването на приема на АСЕ- инхибитори отслабва симптомите след 4 дни.
Алергичните реакции имат различна клинична изява и са много по-сериозни усложнения на този клас медикаменти.
Алергичен папулозен обрив се наблюдава рядко и то най-вече при SH-съдържащи продукти. Най-тежкото алергично усложнение е ангиоедема, при 0,5-1 % от пациентите. Причината за настъпване на алергични реакции при прием на АСЕ- инхибитори е възможно да бъде натрупване на брадикинин, поради инхибиране на разграждането му. Брадикининът се отделя от мастоцитите и причинява разширяване на кръвоносните съдове и понижаване на артериалното налягане.
Характерно за ангиоедема, индуциран от прием на АСЕ- инхибитори е, че е остро настъпващ, преходен и локализиран по зона. Наблюдава се локализиран оток на устните, езика, глотиса и лицето. Обикновено този оток не се съпровожда от сърбеж и уртикария. Тежко, потенциално опасно за живота състояние е отокът на ларинкса, защото крие риск от задушаване. Обикновено ангиоедемът се развива през първия месец от приема на медикамента. Но понякога симптомите могат да бъдат леки и отшумяващи, което забавя поставянето на диагнозата и затруднява свързването на медикамента с появата му.
Липсата на отговор към използването на стандартните лекарства за лечение на алергия-антихистамини, кортикостероиди и адреналин е ключ към поставяне на диагнозата. Лечението се състои в преустановяване приема на АСЕ-инхибитори, поддържане на дихателните пътища, като при нужда влизат в съображение трахеотомията и ендотрахеалната интубация.
Когато се започва лечение с АСЕ-инхибитори е важно да се знае, че някои медикаменти взаимодействат с тях и могат да повлияят на ефектите им. Антиацидните медикаменти, НСПВС, включително аспирин отслабват антихипертензивния им ефект и могат да повлияят на дългосрочното лечение. От своя страна АСЕ-инхибиторите повишават плазмените нива на дигоксин (използван за лечение на перманентно предсърдно мъждене) и могат да са отговорни за странични реакции от страна на последния. Те също така повишават проявите на свръхчувствителност при прием на алопуринол.
Изключително важно е при започване на терапия с този клас медикаменти лекарят да уведоми своите пациенти за очакваните нежелани реакции.
Референции:
National library of medicine, Angiotensin-converting enzyme inhibitors and angioedema
