Антрациклините са най-широко прилаганите цитостатици с комплексен механизъм на увреждане на туморните клетки. Често създават риск от кардиотоксичност. Те представляват гликозиди. Получават се като продукти от ферментацията на стрептомицети или по синтетичен път. Наричат ги рондомицини заради интензивното им червено оцветяване.

 

Представители от тази група лекарства са: Daunorubicin, Doxorubicin, Epirubicin, Idarubicin, Mitoxantrone.


 

NEWS_MORE_BOX

 

Антрациклините се въвеждат с венозна инфузия. Повечето от тях се елиминират от черния дроб и само някои чрез бъбреците.

 

Терапевтично приложение. Антрациклините имат широк спектър на действие и се прилагат при лимфоми и левкемии, саркоми, карцином на белия дроб и яйчниците. Постигат терапевтичен ефект при карцином на пикочния мехур приложени интравезикално. Резистентност към тях се развива в процеса на лечение.

 

Нежелани ефекти. Най-чести са стомашно – чревните нарушения (гадене, повръщане). Възможни са стоматити и мукозити (възпаления на лигавицата в устната кухина), които са първият индикатор за последващите други важни нежелани ефекти. Специфична е кардиотоксичността на антрациклините, която е дозозависима, има кумулативен характер (т.е. с натрупване на по-големи количества от антибиотика се засилват токсичните ефекти).

 

Проявява се с тахикардия или друга аритмия и сърдечна недостатъчност. Епирубицин причинява по-рядко миокардно увреждане в сравнение с доксорубицин, макар че рискът при високите дози е еднакъв. Наблюдава се също и хемодепресивен ефект при високодозовата терапия. Регистрирани са някои редки случаи на вторично възникнала миелогенна левквмия, във връзка с индуцираните от антрациклини мутации.

 

Антрациклините имат изразена токсичност спрямо репродуктивната система. Може да се приеме, че нежеланите реакции при лечение с антрациклини са аналогични на характерните за алкилиращите цитостатици.

 

Лечението с антрациклини изисква мониторинг на кръвните показатели.