Терминът антисептик (anti – против, sepsis – гниене) въвежда английският учен Джон Прингъл през 1750 година, който описва веществата, предотвратяващи гнилостни процеси. Антисептични средства за профилактика и лечение на локални процеси (гнойни рани, изгаряния, язви и пр.) са били познати и прилагани в древността (Хипократ, Гален, Парацелз).

 

Антисептиците и дезинфектантите се отличават от останалите химиотерапевтици по липсата на избирателна токсичност към причинителите на инфекциозни заболявания. В сравнение с антибиотиците, те са по-широкоспектърни (в това число фунгицидни и противовирусни) и към тях по-трудно се развива резистентност. Повечето от тези средства са токсични и за макроорганизма (човека), поради което не могат да се прилагат системно.


 

Разделянето на тези лекарства на антисептици и дезинфектанти е условно, тъй като повечето дезинфекционни препарати в по-ниски дози се използват и като антисептици. Тяхната противомикробна активност зависи от концентрацията и продължителността на експозицията.

 

Антисептиците разрушават вегетативните форми на микроорганизмите или спират развитието им без да влияят върху бактериалните спори. Те действат съвсем слабо върху клетките на макроорганизма, поради което се използват за обеззаразяване на кожата и лигавиците:

 

  • Антисептична обработка на ръце – разтвори на хлорхексидин и повидон-йод;
  • Предоперативна обработка на кожата;
  • Дезинфекция на мукозни мембрани – пикочен мехур, уретра, вагина;
  • Профилактика и лечение на инфектирани рани и изгаряния;
  • Обработка на устна кухина и фаринкс.

Дезинфектантите имат спороцидно и бактерицидно действие. Те са предназначени за обеззаразяване и пълно унищожаване на патогенните микроорганизми в заобикалящата ни среда. Дезинфектантите унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. При попадане върху тъканите на макроорганизма оказват увреждащо действие, поради което се прилагат за обеззаразяване на помещения, инструментариум, дрехи и т.н.

 

Класификация и механизъм на действие. В зависимост от химичната структура и механизмът на действие антисептиците и дезинфектантите се разделят на няколко групи: окислители, халогенни препарати, детергенти, фенолни производни, алдехиди, алкохоли, синтетични багрила и др.

 

В зависимост от механизма им на действие антисептиците и дезинфектантите:

  • Увреждат липидите и/или протеините на клетъчните обвивки на микроорганизмите, нарушавайки нейната пропускливост;
  • Предизвикват денатурация на микробиалните ензими и други протеини като нарушават важни химични връзки и блокират клетъчния метаболизъм.