Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, което протича хронично с възпаление и ремоделиране предимно на малките стави, като е засегнато околоставното пространство, както и други органи. Според повечето проучвания при болните с активен ревматоиден артрит рискът от развитие на ставни увреждания и ерозии в първите две години от заболяването надвишава 70%. В тази връзка ранното „агресивно“ лечение може да спре развитието на ремоделиращия процес и да предотврати усложненията.

 

Три са основните групи лекарства, които се прилагат при ревматоиден артрит: нестроидни противовъзпалителни (НСПВС), кортикостероиди и т.нар. модифициращи болестта антиревматоидни лекарства. Нестероидните противовъзпалителни постигат ефект спрямо болката и възпалението, но не спират прогресията на болестта. Кортикостероидите за седмица или няколко месеца имат необходимия противовъзпалителен ефект. Но те не спират увреждането на ставната структура. Само модифициращите антиревматоидни средства постигат спиране прогресията на болестта – ефект, който настъпва в по-късните периоди след лечението. Това дава основание те да се използват като първа линия лекарства още в началния стадий на заболяването. Тук спадат: sulfasalazine, leflunomide, d-penicillamine, моноклонални антитела, аминохинолони, златни соли и някои имуносупресори (methotrexate, cyclophosphamide, azathioprine, cyclosporine A).


 

Sulfasalazine. Той намалява симптомите на заболяването и забавя ставното увреждане. Прилага се при ревматоиден артрит най-често в комбинация с methotrexate и hydroxychloroquine или като алтернатива на аминохинолоните при болните с умерено изразени клинични прояви. Обичайната доза е 2-3 г дневно, разделена на два приема. Терапевтичен ефект се наблюдава 6 седмици до 3 месеца след началото на лечението.

 

Нежеланите реакции включват прояви като диария, повръщане, главоболие и свръхчувствителност. Рядко, но не е изключено да се проявят случаи на остър панкреатит, увреждане на бъбреците и нарушаване на кръвотворенето, което се изразява с възникване на различни видове анемия.

 

Leflunomide. Той има ефикасността на метотрексат и е алтернатива за лечение на ревматоидния артрит при недобре контролирани болни. Постига противовъзпалителен ефект и подобрява ставната функция след 4 – 6 седмично лечение. Често причинява стомашно-чревни нарушения, поради което лечението започва с по-ниска доза, без да се съблюдава класическата схема за ударна начална доза. Провежда се рутинен мониторинг на чернодробните и кръвни показатели, проследява се също и белодробната функция.