Аминохинолините са друга група антиревматоидни лекарства, традиционно прилагани за лечение на ревматоиден артрит. Това са антималарийни лекарства, които потискат синтезата на РНК и ДНК. Те проявяват силен противовъзпалителен ефект. Приема се, че тяхната способност да предотвратяват ставно увреждане е сравнително ограничена, поради което се прилагат само при пациенти с умерени и неерозивни ставни промени. Hydroxychloroquine се прилага в доза 400 мг дневно. Ефектът настъпва след 2 – 4 месеца. Най-сериозният нежелан ефект (наблюдаван рядко) е увреждането на очите. В частност корнеята. Наблюдава се слабост на извъночните мускули, загуба на акомодация (способността на окото да фокусира), фоточувствителност и ретинопатия, която може да прогресира до слепота. Chloroquine почти не се използва във връзка с по-честите случаи на очна токсичност.

 

Моноклонални антитела. Те също имат силно противовъзпалително действие и потискат ставното разрушаване. Едни от най-използваните медикаменти са: etanercet, infliximab и adalimumab. Постмаркетинговото наблюдение на тези медикаменти показва завишен риск от инфекции предимно на горните дихателни пътища. При лечението с тях подобрение се наблюдава след 1 до 4 седмици. Infliximab се прилага интравенозно за лечение на ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилолизиращ спондилоартрит и болестта на Крон като монотерапия или в комбинация с метотрексат. Adalimumab е изцяло човешко моноклонално антитяло. Прилага се подкожно с автоинжекционни системи на всеки две седмици при същите индикации.


 

Моноклоналните антитела потискат синтезата на възпалителни фактори и потискат дегенерацията на ставите. Постигат ефект върху ранните стадии на патогенетичната каскада при ревматоидния артрит.

 

Класически средства за лечение на ревматоиден артрит. Днес те се прилагат ограничено или като алтернатива във връзка с честите и сериозни нежелани ефекти. Златните съединения са ефективни, когато се прилагат интрамускулно. Необходимо е поне 22 седмици ежеседмично лечение, за да се премине към поддържаща перорална терапия. Нежеланите ефекти на златните съединения са чести – при 35% от пациентите се налага спиране на терапията. Наблюдават се кожни обриви и сърбеж, стомашно-чревни нарушения, язви по лигавицата на устата, протеинурия (поява на белтък в урината) и повлияване на кръвотворната функция. Златните съединения имат сравнително ограничено използване поради често проявяващите нежелани ефекти.