Антипсихотиците или още невролептици са група лекарства, които се прилагат при психични разстройства, главно шизофрения. Наричат се невролептици, поради състоянието „невролепсия“, което предизвикват при психически здрави индивиди – апатия към околния свят, съчетана с намалена двигателна активност при запазено съзнание.

 

През 1950 г. френският неврохирург – Лабори в търсене на средства за релаксиране на своите пациенти преди операция, експериментира с различни вещества, синтезирани като антихистамини. Попада на хлорпромазин и бързо установява, че препаратът има седативен ефект, като действа успокояващо дори при буйстващи пациенти.


 

Шизофренията е тежко хронично душевно заболяване, което поразява около 1% от населението, предимно млади хора до 40 години. Протича с разстройство в поведението, налудничави мисли, халюцинации и т.н.

 

Антипсихотичните лекарства, които се използват днес са допаминови антагонисти. Те се класифицират в две групи – класически и атипични.

 

Към класическите се отнасят – Chlorpromazine, Thioridazine, Fluphenazine, Chlorprotixene, Flupentixol, Haloperidol, Droperidol.

 

Атипичните невролептици са: Clozapine, Risperidone, Olanzapine, Quetiapine, Ziprazidone, Aripiprazole, Amisulpride.

 

Механизъм на действие. Невролептиците, типични и атипични, имат много общи механизми, които определят както подобните им терапевтични свойства, така и много техни нежелани лекарствени реакции. Всички антипсихотици блокират допаминовите рецептори. Така невролептиците повлияват всички допаминови системи в мозъка.

 

Те контролират емоциите, мотивацията, поведението, вниманието и когнитивните функции, волевата двигателна активност и др. Невролептиците показват афинитет и към други рецептори в мозъка, което определя и нежеланите им ефекти.

 

Счита се, че антипсихотичният ефект се дължи на блокирането на определен вид допаминови рецептори (D2) в мезолимбичната система на мозъка. Антипсихотичният ефект се изразява в потискане на симптомите на шизофренията – изчезват халюцинациите, налудните идеи, потиска се агресията, нормализира се цялостното поведение и мисловният процес. Болният се успокоява.

 

Блокиране то на D2-рецепторите в други мозъчни структури обуславя останалите антидопаминови ефекти, както полезни, така и нежелани.

 

Такива са екстрапирамидните или двигателни нарушения. Те представляват неспособност за извършване на нормално движение или появата на неволеви такива. Възможно е да се повлияе синтезата на хормона пролактин, което може да доведе до невро-хормонални нарушения.