Болестта на Паркинсон е хронично прогресивно развиващо се заболяване, в основата на което лежи увреждането на клетките на т.нар. стриопалидарни ядра в главния мозък. Тя може да се развие след боледуване от вирусен енцефалит, във връзка с атеросклеротични увреждания, а също така и при някои интоксикации. Известен е и т.нар. лекарствен паркинсонизъм, развиващ се при употреба на някои лекарства, например невролептици.

 

Основни принципи на заболяването са повишен тонус и ригидност на скелетната мускулатура, брадикинезия и акинезия (забавени движения или загуба на способността за активни движения), тремор при покой, засилено склюноотделяне. Няколко отделни групи симптоми съставят комплекса, който манифестира паркинсонизма, но най-важните от тях са: тремор, акинезия и ригидност.


 

Паркинсоновaта болест често се свързва с деменция, въпреки че това вероятно е отражение на същия дегенеративен процес, повлияващ и други части на мозъка. Паркинсонизмът е относително често разстройство, което се среща при всички етнически групи, с приблизително еднакво разпределение между двата пола. Най-разпространената разновидност – идиопатичната паркинсонова болест, започва най-често между 45 и 65 години.

 

Неврохимично, паркинсонизмът се характеризира като синдром на стриатумен допаминов дефицит и главните екстрапирамидни симптоми – тремор, акинезия и ригидност корелират със степента на този дефицит. Основният проблем при лечение на заболяването е свързан с възстановяване на равновесието между холинергичната и допаминергичната медиация в екстрапирамидната система, което се реализира чрез:

 

-    Повишаване концентрацията на допамин;
-    Стимулиране на допаминовите рецептори;
-    Потискане активността на холинергичните рецептори.

 

Прилаганите лекарства или повишават допаминовата функция, или инхибират холинергичната хиперактивност.

 

Най-широко употребяваното лекарствено средство при паркинсонизъм е прекурсорът на допамин – леводопа. Ефикасността на леводопа се повишава чрез комбиниране с периферни допадекарбоксилазни инхибитори.

 

Другите използвани лекарствени средства включват: допамин-рецепторни агонисти, МАО-В инхибитори, СОМТ инхибитори, лекарства, повишаващи освобождаването на допамин, М-рецепторни антагонисти.

 

В първите десетилетия на ХХ век широка известност придобива лечението на паркинсонизма, приложен от българския народен лечител Иван Раев, известен в Европа като cura bulgara (българско лечение). В основата на лечението стои декокт от корените на лудо биле. Ефектът на това лечение се дължи на алкалоидите в растението.