По време на обменните процеси, които нормално протичат във всеки един жив организъм, се извършват множество синхронизирани химични реакции.


Кислородът, който е необходим за извършване на всички биохимични реакции и без който не можем да съществуваме, е силен окислител, химичните реакции с неговото участие са източник на енергия за всички биологични процеси в организма. Страничен ефект на тези реакции са оксидантите – свободните радикали, на които не достига един електрон. По химичните закони те се опитват да си набавят електрон, откъдето могат: ДНК, мазнини, белтъчини, ферменти, които, загубили своя електрон, също влизат във вредни за здравето химични връзки. Така постепенно клетката губи жизнените си функции и започва да се руши. За да не се случи това, свободните радикали трябва навреме да се открият и обезвредят. Именно за това служат антиоксидантите.


Тъй като са нестабилни  частици с отрицателен електрически заряд, свободнит радикали са силно  реактивоспособни химични агенти. Смята се, че те увреждат клетъчните мембрани и молекулите на ДНК. Свободните радикали са сочени като главните виновници за стареенето на организма  и развитието на немалко заболявания.
 

 
В хода на окислителните процеси непрекъснато се образуват свободни радикали. Всеки един организъм притежава механизми, с които да се бори срещу формирането на подобни опасни за него реагенти. Сред тях са витамини като аскорбиновата киселина или витамин С, токоферолите и токотриенолите или витамин Е, бета каротена, пептидът глутатйон, мелатонинът, коензим Q10 и ензимите супероксид дисмутаза, каталаза и пероксидаза.
 
 

Така нареченият окислителен взрив е важен както за поддържане на имунните сили на организма, така и спосоността на фагоцитиращите клетки да асимилират вревните микроорганизми. Ако настъпи някаква сериозна промяна в т.нар. окислителен взрив, това може да доведе до срив на имунната система и развитие на  сериозни имунодефицитни заболявания.
 



Освобождаването на големи количества свободни радикали в организма се свързва с редица патологични изменения, дегенеративни заболявания на нервната система като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, периферни невродегенеративни заболявания, в сърдечносъдовата патология и атеросклерозата, в ендокринни заболявания като диабета, при който също има особен атерогенен риск, при злокачествените заболявания, смутена имунна защита и много други. Недостигът на естествени антиоксиданти нараства с напредването на възрастта и с развитието на хронични патологични процеси.
 
 

Антиоксидантите се явяват вещества, които притежават способността да неутрализират действието на свободните радикали. Те са с особено високо съдържание в плодовете и зеленчуците, във варивата, пълнозърнестите продукти – част от известната средиземноморска диета, придържането към която без съмнение намалява честотата на атеросклеротичните поражения, заболеваемостта от рак, както и неврологични заболявания.
 


Редица клинични изпитвания все пак не намират редукция в честотата на посочените заболявания или лечебен ефект от добавянето на антиоксиданти като добавки към стандартната терапия. Това навежда на мисълта, че не само те са важни за предотвратяване на клетъчната деструкция и че очевидно хранителните продукти притежават комплексни качества, непозволяващи имитирането им от фармаколозите.
 
 

Изборът на подходящ хранителен режим, богат на пресни плодове и зеленчуци, предоставя оптималната комбинация от витамини, минерали, фибри, полифеноли, изотиоцианати, флавоноиди, каротеноиди, тиоли и фибри.
 

 
Към групата на каротеноидите се включват бета-каротена с високо съдържание в морковите и някои плодове, ликопена в доматите, който напоследък бе изтъкнат като протективен фактор за рака на простатата, и лутеина, който може да се набави от зелето, спанака, царевицата, яйцата, цитрусовите плодове и е с подчертана роля по отношение на зрението.
 


Флавоноидите са широка група от химични вещества, изолирани от горските плодове, ябълките, гроздето и виното, цитрусовите плодове, ядките, канелата, какаото. Те неутрализират свободните радикали, повишават собствените антиоксидантни механизми и е описано благоприятно въздействие по отношение на сърдечната и мозъчната функция, както и локалната защита на отделителния тракт. Подобна е ролята и на качествата на изотиоцианатите, съдържащи се в карфиола, брюкселското зеле, бялото зеле, броколите и др., както и тази на тиолите в чесъна, лука, арпаджика и праза. Фибрите в пълнозърнестите продукти са с мощен антиатерогенен и антиканцерогенен ефект. От витамините антиоксидантна роля имат водноразтворимите – А и С, както и мастноразтворимия витамин Е. Такъв е приписван и на микроелемента селен. Него можем да си набавяме чрез зеления чай, но и ядките, рибата, зеленчуците.
 


При терапията на много заболявания, се препоръчва допълнителен прием на  витамини, минерали и антиоксиданти. Специалистите обаче предупреждават, че желания ефект върху здравето не може да се постигне единствено чрез прием на хранителни добавки. По-удачно е придържането към рационално хранене, активно движение и изключването на тютюнопушенето за профилактика на хроничните заболявания.