Метаболизмът на всеки един организъм е основан на редица химични реакции. Между всички тях съществува изключителен синхрон. Смущенията на някой от регулаторните механизми, липсата на субстрат за даден ензим, включването на инхибитор за определен процес са само малка част от патогенезата на евентуални смущения в нормалната физиология, изявени или не клинично. Едни особено реактивоспособни химични агенти са свободните радикали. Тяхната изключителна активност се дължи на присъщите за тях единични електрони. Сериозно обсъждана е ролята им в процеса на стареене и развитието на немалко заболявания.

 

В хода на окислителните процеси непрекъснато се образуват свободни радикали. Сред най-реактивоспособните се изтъкват тези на кислорода. Всеки един организъм притежава механизми, с които да се бори срещу формирането на подобни опасни за него реагенти. Сред тях са витамини като аскорбиновата киселина или витамин С, токоферолите и токотриенолите или витамин Е, бета каротена, пептидът глутатйон, мелатонинът, коензим Q10 и ензимите супероксид дисмутаза, каталаза и пероксидаза.


 

Така нареченият окислителен взрив е много важна компонента на имунната защита и микробицидната способност на фагоцитиращите клетки. Дефектите в него водят до сериозни имунодефицитни заболявания. Но свободните радикали и предизвиканият от тях стрес при абсолютен или релативен недостиг на естествените антиоксидантни системи са смятани за основен момент в патогенезата на дегенеративни заболявания на нервната система като болестта на Алцхаймер и Паркинсон, периферни невродегенеративни заболявания, в сърдечносъдовата патология и атеросклерозата, в ендокринни заболявания като диабета, при който също има особен атерогенен риск, при злокачествените заболявания, смутена имунна защита и много други. Този недостиг нараства с напредването на възрастта и с развитието на хронични патологични процеси.

 

Антиоксидантите се явяват вещества, които притежават способността да неутрализират действието на свободните радикали. Те са с особено високо съдържание в плодовете и зеленчуците, във варивата, пълнозърнестите продукти – част от известната средиземноморска диета, придържането към която без съмнение намалява честотата на атеросклеротичните поражения, заболеваемостта от рак, както и неврологични заболявания. Редица клинични изпитвания все пак не намират редукция в честотата на посочените заболявания или лечебен ефект от добавянето на антиоксиданти като добавки към стандартната терапия. Това навежда на мисълта, че не само те са важни за предотвратяване на клетъчната деструкция и че очевидно хранителните продукти притежават комплексни качества, непозволяващи имитирането им от фармаколозите. Изключително много надежди се възлагаха на превръщането им в универсален медикамент за лечението на множество заболявания, зачестяващи с напредването на възрастта. Истината е, че немалък принос за тяхното развитие е тенденцията към западен тип хранене и обездвижването, които не само водят до развитието на метаболитен синдром, но и предразполагат към малигнени и хронични дегенеративни заболявания.

 

Изборът на хранене с диета, богата на плодове и зеленчуци, предоставя оптималната комбинация от витамини, минерали, фибри, полифеноли, изотиоцианати, флавоноиди, каротеноиди, тиоли и фибри.

 

Към групата на каротеноидите се включват бета-каротена с високо съдържание в морковите и някои плодове, ликопена в доматите, който напоследък бе изтъкнат като протективен фактор за рака на простатата, и лутеина, който може да се набави от зелето, спанака, царевицата, яйцата, цитрусовите плодове и е с подчертана роля по отношение на зрението. Флавоноидите са широка група от химични вещества, изолирани от горските плодове, ябълките, гроздето и виното, цитрусовите плодове, ядките, канелата, какаото. Те неутрализират свободните радикали, повишават собствените антиоксидантни механизми и е описано благоприятно въздействие по отношение на сърдечната и мозъчната функция, както и локалната защита на отделителния тракт. Подобна е ролята и на качествата на изотиоцианатите, съдържащи се в карфиола, брюкселското зеле, бялото зеле, броколите и др., както и тази на тиолите в чесъна, лука, арпаджика и праза. Фибрите в пълнозърнестите продукти са с мощен антиатерогенен и антиканцерогенен ефект. От витамините антиоксидантна роля имат водноразтворимите – А и С, както и мастноразтворимия витамин Е. Такъв е приписван и на микроелемента селен. Него можем да си набавяме чрез зеления чай, но и ядките, рибата, зеленчуците.

 

Препоръчваните добавки от витамини, минерали и антиоксиданти към терапията на гореспоменатите заболявания има известен принос за оптимизирането на търсения ефект. Със сигурност обаче на такъв не е редно да се разчита на фона на воденето на начин на живот, предразполагащ към полиморбидност, каквато обикновено наблюдаваме с възрастта. Далеч по-удачно е придържането към рационално хранене, активно движение и изключването на тютюнопушенето за профилактика на хроничните заболявания.