Какво представляват антихолинергиците?

Антихолинергиците са всички лекарства, които блокират действието на невротрансмитера ацетилхолин, който участва в неволевите мускулни движения и определени функции на тялото, като храносмилане и уриниране.

 


Антихолинергиците могат да бъдат от полза при лечението на широк спектър от здравословни проблеми, вариращи от алергии и депресия до синдром на раздразненото черво и болестта на Паркинсон. Въпреки това, като се има предвид степента на антихолинергичните ефекти, тези лекарства също могат да повлияят и негативно на тялото.

 

Нежеланите реакции на антихолинергиците включват замъглено зрение, нарушена координация и инконтиненция на червата. Дългосрочната употреба на тези медикаменти е свързана с деменция.

 

Как действат антихолинергиците?

Антихолинергиците действат чрез свързване с нервни рецептори, които са чувствителни към ацетилхолин. Тези рецептори се считат за "холинергични", откъдето идва и името на лекарствата. Нервните рецептори са молекули върху или в клетка, които се свързват с вещества, за да произведат определен ефект. Ацетилхолинът е едно от тези вещества. Той действа върху нервните клетки, за да достави химически съобщения до мозъка.

 

По този начин ацетилхолинът може да регулира определени биологични функции, като ги ускорява или забавя. Това включва действието на скелетните мускули, участващи в движението на тялото, сърдечният мускул и гладките мускули на стомаха, червата, пикочните пътища и тези, които участват в процеса на дишане.

 

Когато ефектите на ацетилхолина оказват отрицателно въздействие върху тялото, като например необичайни мускулни контракции, могат да бъдат използвани антихолинергични лекарства за блокиране на ацетилхолина от клетъчните рецептори. Тъй като клетките нямат начин да доставят химическите съобщения, отговорни за мускулните контракции, те могат да бъдат спрени и симптомите да бъдат облекчени. Това се нарича антихолинергичен ефект.

 

Кога се използват антихолинергици?

Антихолинергичните лекарства се използват за лечение на различни състояния, като:

Редица антихолинергици постигат терапевтични цели благодарение на своя ефект, като забави движението на червата, например, пациентът може да получи облекчение при диарията. По подобен начин, ограниченото дишане, свързано с астма и ХОББ, може да бъде подобрено, когато холинергичните рецептори на белите дробове бъдат блокирани.

 

Спазмолитици – лекарства, които смекчават мускулни спазми, свързани със стомашно-чревни и други проблеми – са един клас лекарства, при които антихолинергичният ефект се счита за полезен. Спазмолитиците с антихолинергичен ефект включват:

  • Дицикломин;
  • Хиосцин бутилбромид;
  • Хиосциамин;
  • Атропин;
  • Дарифенацин;
  • Метилскопаламин;
  • Тиотропиев бромид;
  • Амантадин;
  • Солифенацин

Какви са нежеланите реакции при антихолинергиците?

Тъй като антихолинергиците не са специфични за видовете рецептори, които блокират, те могат да предизвикат редица странични ефекти. В допълнение към мускулните контракции, някои видове ацетилхолин регулират паметта, ученето и усещанията. Това означава, че страничните ефекти от антихолинергиците могат да засегнат както ума, така и цялото тяло. Потенциалните странични ефекти на антихолинергиците включват:

  • Сухота в устата поради инхибиране на слюнчените жлези;
  • Възпалено гърло поради намалено производство на секрети;
  • Липса на изпотяване;
  • Повишена телесна температура;
  • Фоточувствителност поради забавено разширяване на зеницата;
  • Замъглено зрение или двойно виждане;
  • Повишена сърдечна честота за компенсиране на промените в съдовата функция;
  • Лоша координация поради променен мускулен контрол, което може да направи опасно шофирането или извършването на някои други дейности;
  • Инконтиненция на урина при сън;
  • Инконтиненция на червата;
  • Объркване;
  • Проблеми с паметта;
  • Неспособност за концентрация;
  • Тенденцията за лесно стряскане;
  • Халюцинации.

По-високите дози и по-продължителната употреба на антихолинергици увеличават риска от възникването на нежелани реакции. Антихолинергичните ефекти обикновено се подобряват чрез постепенно намаляване на дозата, въпреки че това трябва да бъде извършено само по съвет на лекаря.

 

Референции:
1. Quirce S, Domínguez-Ortega J, Barranco P. Anticholinergics for treatment of asthma
2. Annaházi A, Róka R, Rosztóczy A, Wittmann T. Role of antispasmodics in the treatment of irritable bowel syndrome
3. Ogino S, Miyamoto S, Miyake N, Yamaguchi N. Benefits and limits of anticholinergic use in schizophrenia: focusing on its effect on cognitive function
4. Ghossein N, Kang M, Lakhkar AD. Anticholinergic Medications
5. Richardson K, Fox C, Maidment I, et al. Anticholinergic drugs and risk of dementia: case-control study