Глаукомата включва група от невродегенеративни заболявания, отличаващи се с повишено вътреочно налягане, прогресираща атрофия на зрителния нерв и типични промени в зрителното поле.
 

Антиглаукомните лекарства намаляват повишеното вътреочно налягане. Към тях се отнасят лекарства от различни фармакологични групи: бета-блокери, адреномиметици, селективни алфа рецепторни агонисти, холиномиметици, карбоанхидразни инхибитори и простагландинови инхибитори.

 


Бета-блокери. Антиглаукомните бета-блокери са Betaxolol, Levobetaxolol, Carteolol, Timolol и др. Те намаляват образуването на вътреочна течност. Прилагат се за лечение на откритоъгълна глаукома. Бета-блокерите не предизвикват миоза и спазъм на акомодацията. Нежеланите лекарствени реакции при тези медикаменти са парене и сърбеж в окото, хиперемия (повишено кръвоснабдяване, което може да доведе до зачервяване и парене на окото) на конюнктивите, фотофобия, блефарит (възпаление на клепачите), конюнктивит, лакримация (сълзене).

 

Локалното приложение на бета-блокерите в окото може да предизвика незначителна системна резорбция през конюнктивата, назалната лигавица и слъзните пътища. Поради това използването на антиглаукомни бета-блокери е противопоказано при пациенти с бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, брадикардия и сърдечна недостатъчност. Едни от най-използваните очни бета-блокери са Betaxolol и Timolol. Понижаване на вътреочното налягане се наблюдава около 30 мин след накапването. Максимален ефект се наблюдава около 2 часа след приложение, а продължителността на действие е около 12 часа.

 

Холиномиметици. Като антиглаукомни лекарства могат да се прилагат холиномиметици с пряко действие (Carbachol, Pilocarpine) и антихолинестеразни средства (Physostigmine, Demecarium bromide и др). Тези медикаменти понижават вътреочното налягане посредством увеличаване на оттичането на вътреочната течност. Прилагат се при пациенти със закритоъгълна глаукома. Холиномиметиците могат да се прилагат в комбинация с бета-блокери, адреналин и инхибитори на карбоанхидразата. Най-голямо клинично значение има М-холинорецепторният агонист пилокарпин.

 

Пилокарпинът е алкалоид, изолиран от листата на южноамериканския храст Pilocarpus jaborandi. Пилокарпинът предизвиква контракция на цилиарния мускул, което води до повишено оттичане на вътреочната течност. Прилага се в доза 2 до 4 капки в окото, 2 до 4 пъти дневно. Нежелани реакции при лечение с пилокарпин са неясно виждане, нарушена адаптация на тъмно, хиперемия и зачервяване на конюнктивите и главоболие. Системните странични ефекти на пилокарпина (спазъм на брихите, повешено слюноотделяне) се наблюдават рядко, предимно при пациенти с често приложение на капките.