Епилепсията се среща в около 1% от населението на света при хора от всички раси, географски райони и засяга и двата пола. Тя представлява мозъчно разстройство с трайно предразположение за генериране на пристъпи с невробиологични, познавателни, физиологични и социални последици.

 

Антиепилептичните лекарства служат за профилактика и лечение на проявите на епилепсия, но в по-широк контекст те принадлежат към противогърчовите средства (антиконвулсанти), способни да овладяват гърчове от различен произход.


 

Храната повишава резорбцията на фенитоина и карбамазепина. За това те трябва да се приемат след хранене. Фенобарбитал се резорбира добре, но бавно. Бърза и пълна е резорбцията при топирамат и леветирацетам. Храната забавя резорбцията на валпроат (което предполага прием преди храна). Храната не влияе съществено върху резорбцията на продуктите ламотрижин, етосукцимид, бензодиазепини и габапентин.

 

Всички антиепилептични лекарства, с изключение на габапентин, се метаболизират в черния дроб. Ензимни индуктури (такива, които засилват дейността на ензимните системи) са карбамазепин, ламотрижин, фенобарбитал, фенитоин, топирамат. Едновременното прилагане на други лекарства с тях може да доведе до понижена функция на второто лекарство. Ензимни инхибитори (такива, които потискат дейността на ензимните системи) са: валпроат и топирамат. Едновременният прием на тези антиепилептици с други медикаменти може да доведе до лекарствена токсичност.

 

Повечето антиепилептични лекарства се екскретират чрез бъбреците. Такива са: фенобарбитал, фенитоин, карбамазепин, фенитоин, ламотрижин, топирамат и др.

 

Основният механизъм на действие на антиепилептичните лекарства са свързани с блокиране на потенциал-зависими йонни канали, повишаване активността на инхибиторната (потискащата) ГАМК- ергична медиация, намаляване активността на възбудната глутаматергична система. Антиепилептичните лекарства могат да действат по един или повече от посочените основни механизми.

 

Антиепилептична терапия и бременност. По време на бременността се променя честотата на пристъпите. Факторите, които са свързани с тези промени са основно половите хормони и метаболизмът на антиепилептиците.

 

Лечението на жени по време на бременност трябва да се съобрази с хормоналното влияние върху пристъпите. Честотата на малформациите при деца от майки, които са на антиепилептична терапия е 2-3 пъти по-голяма в сравнение със здрави бременни. Най-много малформации се срещат при бременни с епилепсия, лекувани с фенитоин и фенобарбитал. Оптималната терапия по време на бременност трябва да бъде, ако е възможно, монотерапия с най-ниската ефективна доза.