Антидепресантите са показани за лечение на различни видове депресивни състояния, болни след стресови състояния, нощно напикаване, болки в областта на лицето и устата, особено, когато са свързани с депресивни състояния. А също и при обцесивно-компулсивен синдром, панически реакции и генерализирани тревожни разстройства.

 

Лекарствени взаимодействия. Някои видове антидепресанти (хетероцикличните) потенциират ефекта на атропиноподобните лекарства, противоязвените, антипсихотиците и норадреналина. Барбитуратите и тютюнопушенето намаляват ефекта на антидепресантите поради засилване действието на метаболизиращите ензими.


 

Нежелани лекарствени реакции. За повечето антидепресанти са характерни сухота в устата, тахикардия (ускорен ритъм на сърцето), запек, обърканост. Други чести нежелани ефекти включват невролептична симптоматика като напрегнатост, обърканост, безсъние, нарушен говор, тремор на ръцете. Лечението с антидепресанти води до понижен гърчов праг и повишена гърчова готовност.

 

Характерни са и повишен апетит и напълняване. Трицикличните антидепресанти и най-вече Amitriptyline могат да предизвикат аритмии и AV блок. При сърдечно болни съществува опасност от внезапна смърт, кожни реакции, обриви и фотосенсибилизация. Много често лекуващият лекар предупреждава, че по време на лечението с антидепресанти пациентът не бива да се излага на активно слънчево огряване поради риск от кожни раздразнения.

 

Остро отравяне с трициклични антидепресанти. При еднократна доза 1г препаратите Amitriptyline, Imipramine и Doxepine причиняват тежко отравяне. При еднократна доза 2 г изходът най-често е фатален. Предупреждаващ симптом е отклонение в ЕКГ (разширяване на QRS-комплекса). Симптомите са потиснато дишане, аритмия, разширени зеници, психомоторна възбуда, тремор, пареза на червата и пикочния мехур, хиперпирексия (нарушена терморегулация с повишаване на телесната температура), миоклонус (внезапни неволеви съкращения на мускулите), нистагъм, конвулсии, делир, кома.

 

Лечението включва промива на стомаха с активен въглен и овладяване на останалите симптоми чрез прием на подходящи медикаменти. За ритъмните нарушения се прилагат лидокаин и фенитоин. Противопоказани са хинидин и прокаинамид поради риск от AV блок. Гърчовете се овладяват с диазепам.

 

Противопоказания. антидепресантите са абсолютно противопоказани при бременни и кърмачни както и при пациенти със сърдечна недостатъчност и с тежки ритъмни нарушения и при пациенти с епилепсия. Трицикличните антидепресанти и МАО инхибиторите са противопоказани също при глаукома.

 

Библиография: Pharmacology by Luca Gallelli, A-Textbook-of-Clinical-Pharmacology-and-Therapeutics-5th-edition