Цефалоспорините спадат към групата на беталактамните антибиотици. Техният механизъм на действие е свързан с унищожаване на клетъчната стена на бактериалните клетки. Това ги прави сравнително безвредни с добра поносимост. Възможни са алергични реакции, поради което се прави предварителен тест за свръхчувствителност. Има кръстосана резистентност между пеницилини и цефалоспорини в 8% от случаите. Пеницилините са подходящи за приложение при бременност и кърмене.

 

Цефалоспорините са близки по структура и механизъм на действие до пеницилините, но са по-устойчиви на бактериалните ензими, които ги разрушават.


 

Класификация. Цефалоспорините се класифицират в 4 генерации като в последните години вече е обособена и пета.

 

-    I-генерация: Cefazolin, Cefalexin, Cefadroxil
-    II-генерация: Cefaclor, Cefprozil, Cefuroxime
-    III-генерация: Cefixime, Cefprodoxime, Ceftibuten, Ceftriaxone, Ceftaxime, Ceftazidime, Cefoperazone
-    IV-генерация: Cefepime
-    V-генерация: Ceftaroline, Ceftobiprole

 

Тази класификация на цефалоспорините е направена въз основа на техният спектър на действие. Първа генерация са активни предимно срещу грам положителни бактерии и може да се каже, че са заместители на някои видове пеницилини. Спектъра на действие в следващите генерации се разширява като медикаментите от пета генерация имат доста широк спектър на действие срещу редица резистентни на други пеницилини и цефалоспорини бактерии.

 

Цефалоспорините се използват за лечение и профилактика на различни бактериални инфекции като инфекции на кожата или меките тъкани, инфекции на пикочните пътища, стрептококовата инфекция на гърлото, ушни инфекции, пневмония, инфекции на синусите, менингит, гонорея.

 

Пероралните цефалоспорини обикновено се използват за инфекции, които са по-лесни за лечение. Интравенозните цефалоспорини се използват за по-тежки инфекции, например менингит. Това е така, защото интравенозните антибиотици достигат до тъканите по-бързо.

 

Нежелани лекарствени реакции. Цефалоспорините обикновено причиняват малко странични ефекти. Най-честите нежелани реакции при употреба на цефалоспорини включват: коремна болка, диспепсия (нарушено храносмилане), гадене и/или повръщане, метеоризъм (газове), липса на апетит, обрив, сърбеж, главоболие, замаяност, общо неразположение.

 

По-рядко могат да причинят: гъбична инфекция, генитален сърбеж, преходни чернодробни проблеми, хематологични нарушения.

 

За жалост в последните години се наблюдава увеличаване използването на антибиотиците, което е изключително тревожна тенденция. В бъдеще това може да доведе до масова резистентност и дори банални инфекции не биха могли да се повлияват от антибиотично лечение. По тази причина специалистите апелират всяко антибиотично лечение да бъде назначено и контролирано от лекар.

 

 

Библиография:

BRS Pharmacology 7th Edition
Fundamentals of Pharmacognosy and Phytotherapy
Pharmacognosy: Current Herbal Medications and Natural Product Chemistry for a PharmD Curriculum