Антибиотична резистентност се регистрира все по-често при бактерии, които причиняват чести и сериозни инфекции, като сепсис, диария, пневмония, уроинфекции и гонорея, са изводите в наскоро публикуван доклад на Световната здравна организация, цитиран от Medical news.

За последните 30 години няма значим напредък в създаването на нови ефикасни антибиотици.

 

Без вземането на спешни мерки е възможно настъпването на пост-антибиотична ера, когато банални инфекции или леки наранявания могат да доведат до фатален изход.

Експерти на СЗО са извършили анализ на антимикробната и антибиотичната резистентност в 114 страни по света, като са включили информация за различни инфекциозни заболявания като HIV, малария, туберкулоза и грип.

Според тях развитието на резистентност от страна на микроорганизмите е световен проблем, който засяга както бедните, така и развитите страни. Особено рискови за тежки усложнения са пациентите на химиотерапия, преждевременно родените деца, състояния на недохранване или в болни в следоперативния период.


NEWS_MORE_BOX

 

Основните изводи от доклада са:

  • във всички страни по света е регистрирана резистентност към карбапенемите при лечение на инфекции в резултат на Klebsiella pneumoniaе, който е водещ причинител на придобитите в болнични условия пневмонии, сепсис, инфекции при новородените и при пациенти в интензивните отделения. Макар че карбапенемите са последна защита срещу K. pneumoniaе, в някои страни резистентността към тях вече достига 50%.
  • широко разпространена е антибиотичната резистентност на Escherichia coli (най-чест причинител на уроинфекции) към флуорохинолоните, които са неефективни при значителна част от пациентите
  • третата генерация цефалоспорини (основно средство за лечение на гонорея) вече са неефективни в редица развити държави (Австрия, Австралия, Канада, Франция, Япония, Норвегия, Южна Африка, Словения, Швеция и Великобритания). Всеки ден в света с гонорея се инфектират почти един милион души.
  • антибиотичната резистентност води до по-голяма продължителност на заболяването, риск за усложнения и повишени медицински разходи. Установено е, че пациентите с methicillin-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) имат с 60% по-висок риск за фатален изход, отколкото тези с нерезистентни форми на S. aureus.

Според доклада на СЗО, наличните методи за мониториране на инфекции са неадекватни или въобще липсват в голяма част от страните.

 

По-добрият инфекциозен контрол, подобряването на хигиената, достъпът до чиста питейна вода и приложението на ваксини, намаляват необходимостта от приложение на антибиотици и на риска за изграждане на антибиотична резистентност.

Експертите съветват антибиотици да се приемат само когато са предписани от лекар.

 

В болнични условия е необходимо подобрението на инфекциозния контрол, като предписването на антибиотици да е специфично, при наличието на лабораторни и клинични данни за инфекция.