Ново изследване асоциира употребата на антиацидни средства с повишен риск от развитие на алергии. Отнася се до инхибитори на протонната помпа и H2-блокери. Резултатите от изследването са публикувани на 30 юли в сп. Nature Communications, след анализиране данните от здравни застраховки на приблизително 8,2 милиона души, които живеят в Австрия. Това представлява около 97% от населението на държавата.
Изследването е проведено от учени от Медицинския университет във Виена, начело с проф. д-р Йеролим, които използвали епидемиологичните данни, за да анализират употребата на антиалергични лекарствени средства, предхождана от употребата на лекарства, които намаляват стомашната киселинност.
Изследователите установили, че се наблюдава повишено предписване на антиалергични лекарствени средства след употребата на антиацидни средства. Според резултатите пациентите, които употребяват инхибитори на протонната помпа и H2-блокери, имат два до три пъти по-висока честота на предписване на антиалергични средства.
Едно от обясненията за механизма, по който употребата на антиацидни средства повишава риска от алергии е, че стомашният сок, съдържащ солна киселина, пепсин и други ензими има важна роля в разграждането на по-малки градивни елементи на хранителните вещества. При употребата на антиациди, тази функция се компроментира, което дава възможност за по-нататъшния инфлукс в организма на нативни субстанции с непроменена структура, непознати до момента на организма. Учените предполагат, че е възможно такива срещи на организма с непознати до момента вещества да предизвикват алергични реакции.
Д-р Ерика Йенсен-Йеролим от института по патофизиология и изследвания на алергиите към медицинския университет във Виена предупреждава пред чуждестранни медии, че пациентите не бива да употребяват инхибитори на протонната помпа за период по-дълъг от необходимото, тъй като те променят гастроинтестиналния микробиом и водят до отделянето на проалергични медиатори в организма.
Проучванията на д-р Йеролим за връзката между лекарствата, таргетиращи стомашната секреция и повишения риск от алергии датират от години. Първият интересен случай, който тя описва е отпреди двайсет години на мъж на средна възраст, който след консумация на хайвер развива анафилактичен шок. Алергичните реакции към хайвер се считат за изключително редки. Това, което обаче прави впечатление на д-р Йеролим е, че пациентът е консумирал хайвер само два пъти през живота си в интервал от седем години, като и при двата периода е приемал инхибитори на протонната помпа. Тя счита, че при първата му консумация на хайвер, поради едновременната употреба на антиациди, в стомаха му имало твърде малко солна киселина, която не можела да разгради хайвера. Така по-нататък в организма му навлизат нативни непознати протеини, към които той се сенсибилизира и при следващата консумация развива анафилаксия.
Д-р Йенсен счита, че обществото и гастроентеролозите не трябва да пренебрегват новите резултати от изследването с обяснението, че антиацидите са групи, които се изписват масово от години.
Данните от изследването служат само за основа на хипотеза и не са доказателство, че антиацидите наистина предизвикват алергии. През последните години обаче възникнаха много други изследвания, които разкриват различни рискове от продължителната употреба на инхибитори на протонната помпа – повишен риск от фрактури на шийката на бедрената кост, сърдечносъдови инциденти, понижено качество на спермата при мъже, повишен риск от ренална инсуфициенция, дори повишен риск от рак на стомаха и др. Възниква въпросът дали не трябва антиацидите да бъдат премахнати от списъка с лекарства без лекарско предписание (ОТС), поради нарастващата неконтролирана употреба.
