Антиацидите представляват алкални соли, които неутрализират водородните йони и повишават pH на стомашния сок, т.е. намаляват стомашната киселинност. Антиацидните препарати се използват за лечение на остри и хронични гастрити, гастроезофагиална рефлуксна болест, пептична язва (например при продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни или глюкокортикостероиди). Терапията с антиацидите се назначава спрямо състоянието на пациента.

 

Нежелани лекарствени реакции. Антиацидните препарати, съдържащи магнезиеви йони могат да предизвикат диария, докато препаратите, съдържащи калциеви и алуминиеви соли предизвикват констипация (запек). В домашни условия често се използва сода бикарбонат за облекчаване симптомите при рефлукс - парене и болка зад гръдната кост. Продължителната ѝ употреба може да има сериозни последици.


 

Системната употреба на продукти, съдържащи алуминиеви соли може да доведе до понижаване нивото на фосфор в кръвта и повишаване на калция в урината, а също и остеомалация. Антиацидните препарати, съдържащи алуминиеви соли не се прилагат при пациенти с бъбречна недостатъчност, поради риск от развитие на енцефалопатия.

 

Лекарствени взаимодействия. Антиацидите намаляват стомашно-чревната резорбция на редица медикаменти, сред които тетрациклини (Tetracycline, Doxycycline, Minocycline,  Demeclocycline, Oxytetracycline, Chlortetracycline), флуорохинолони (Ciprofloxacin, Norfloxacin, Ofloxacin, Levofloxacin, Moxifloxacin), кетоконазол, изониазид, препарати на желязото, някои антикоагуланти, хинидин, дигиталисови гликозиди, фенотиазини, диазепам и др. Интервалът между приемите на антиациди и посочените лекарства трябва де бъде от 2 до 3 ч. При едновременно приемане на високи дози резорбируеми антиациди (натриев бикарбонат, калциеви продукти) и консумиране на храни, богати на калций (мляко и млечни продукти) се развива т.нар. „млечно-алкален синдром“.

 

Той протича с повишаване нивата на калций в кръвта, отлагане на калций в конюнктивите и развитие на бъбречна недостатъчност с признаци на метаболитна алкалоза. Клинично синдромът протича с отпадналост, главоболие, липса на апетит, гадене, коремна болка, повишена жажда и повишено отделяне на урина.

 

Натриев бикарбонат. Той представлява водноразтворим резорбируем антиацид с голям неутрализационен капацитет. Антиацидният му ефект настъпва бързо, но е краткотраен (5 до 25 мин). Бързо повишават pH в стомаха, но води до образуване на въглероден диоксид, което може да доведе до вторично повишаване секрецията на солна киселина в стомаха. Днес употребата му е доста ограничена.