Анксиолитиците са лекарства, които действат успокояващо, премахват психическата напрегнатост и чувството на несигурност. Те потискат страха, безпокойството и нарушенията на съня, за разлика от повечето хипнотици дори в големи дози те не предизвикват наркоза (състоянието, в което се намира организмът по време на упойка).

 

Нямат антипсихотично действие и се използват главно за лечение на неврози. Тъй като потенциират (засилват) действието на общите анестетици, хипнотици и аналгетици, те намират приложение в анестезиологията, неврологията и вътрешната медицина.


 

Анксиолитиците са представени предимно от групата на бензодиазепините. Те са въведени в клиничната практика през 80-те години на 20-и век и са най-широко употребяваните в днешно време анксиолитици. Те имат добра резорбция в стомашно-чревния тракт. Най-бързо се резорбират препаратите диазепам и флуразепам.

 

Едновременното прилагане на бензодиазепините с антиациди може да доведе до забавена резорбция на бензодиазепините. Киселата среда пък засилва усвояването им. След усвояването им, те се метаболизират в черния дроб. Някои от тях се превръщат в активни метаболити, което удължава ефекта им.

 

В зависимост от терапевтичния профил бензодиазепините се разделят на няколко групи:

  • С предимно сънотворен ефект: Estazolam, Nitrazepam, Flurazepam, Flunitrazepam, Midazolam, Triazolam;
  • С предимно анксиолитичен ефект: Alprazolam, Bromazepam, Medazepam, Nordiazepam;
  • С предимно антиепилептичен ефект: Diazepam, Clonazepam, Lorazepam;
  • С предимно миорелаксиращо действие: Diazepam, Tetrazepam.

Тютюнопушенето увеличава клирънса на бензодиазепините, поради което пушачите са по-слабо чувствителни към тях. Бензодиазепините се екскретират главно с урината.

 

Терапевтични показания. Основните показания за приложение на бензодиазепините са неврози, безсъние, емоционална напрегнатост, климактерични и предклимактерични смущения, алкохолна абстиненция, гърч (включително епилептични припадъци), локализирани спазми на скелетната мускулатура, премедикация в анестезиологията.

 

Бензодиазепините са лекарства с ниска токсичност и добра поносимост. Седативното действие на бензодиазепините може да бъде контролирано чрез предписване на малка първоначална доза и постепенно повишаване до постигане на желания анксиолитичен ефект без седация. Ако обаче се развива толерантност, дозата и продължителността на употреба на лекарството трябва да бъдат преоценени.