Регулацията на желязото е сложен процес, който се осъществява по различни механизми, с активиране или потискане на желязната обмяна. Крайният резултат е осъществяване на фино регулиране на хомеостазата на тази обмяна.


В организма на възрастен човек се съдържа около 3,5 до 4 г желязо. Основната част от него се намира в хемоглобина – до 70%, а останалата част от желязото се разпределя в миоглобина, в някои ензими – пероксидаза, каталаза и като депо форма във феритина и хемосидерина.


Дневната загуба при мъжете и жени в менопауза е около 1 мг. Това е количеството, което се губи със секретите, олющените клетки на кожата и лигавиците, както и излъчено през бъбреците и храносмилателната система.



Ежедневните нужди са индивидуални – средно 0,2 мг/кг телесна маса за възрастни. Нуждата от желязо е пряко зависима от диетата, калорийния разход, пол, възраст, професия и географски особености. Нуждата при мъже е около 10 мг, а за жените и подрастващите деца 18 мг дневно. По време на бременност и кърмене тези препоръчителни дневни дози се увеличават.


От приетото с храната желязо се абсорбира само част. Ежедневната доставка става чрез месото, рибата, черния дроб, жълтъка в яйцата, зелечуци и сушени плодове. В повечето зеленолистни салата желязото е труднорезорбируемо, поради наличието на оксалати. Комбинираният прием на храни, които са богати на витамин С повишава резирбцията на желязо от храната.


Концентрацията на желязо се измерва от серум. За целта се взема венозна кръв, сутрин до 10 часа, на гладно. Съхранението на пробата трябва да бъде при температура 2-8 градуса, най-късно до 24 часа след вземането. Нормалните стойности за мъже са 11-28 ммол/л, а за жени – 6,6 – 26 ммол/л. При прием на желязо-съдържащи медикаменти е препоръчително изследването да се направи поне 10-20 дни след приключване на терапията.


Намалено количество на серумното желязо може да е следствие на намален внос с храната, нарушение на усвояването му (най-често поради патология на стомаха и началната част на тънкото черво), при хронични възпалителни или туморни процеси. Някои медикаменти – метформин, метотрексат, големи дози аспирин също могат да окажат влияние върху желязото. При кръводаряване временно се намалява количеството на феритина, но серумното желязо остава сравнително стабилно.


NEWS_MORE_BOX


Непосредствено преди менструация серумните нива на желязо могат да бъдат леко повишени. При хроничен стрес и недоспиване е възможно серумните нива на желязо да бъдат по-ниски.


Феритинът складира желязото в биологична форма, която да бъде нетоксична за организма. При недоимък на желязо първо намалява серумният феритин. Патологичното понижаване на серумния феритин доказва наличието на абсолютен железен дефицит. Тъй като феритинът е острофазов белтък (повишава се по време на инфекция) е необходимо да се изследва заедно с CRP, за да се установи дали повишените му количества не се дължат на възпалителен процес.


Транспортът на желязо в организма се осъществява с помощта на белтък – трансферин. Като само 1/3 от молекулите трансферин се насищат с желязо. Това е величаната желязо-свързващ капацитет – ЖСК или насищане на трансферин в проценти. Неговите референтни стойности са 52-77 ммол/л при мъже и 49-89 ммол/л при жени.


Желязо-свързващият капацитет се повишава при недоимък на желязо. По време на бременност постепенно нараства и в края е с до 50% по-висок в сравнение с началото. Повишените му стойности се дължат на естрогена, приемът на орални контрацептиви, а понижените му стойности – възпалителни и неопластични процеси, хипотиреоидизъм, нефрозен синдром.