Системният лупус еритематозус (еритематодес) е системно, хронично протичащо автоимунно заболяване. Най-често се засягат сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), стави и кожата. Нервната система също може да бъде засегната, като често пациентите се насочват към психиатрични клиники, където на по-късен етап се установява, че причината за симптомите е именно лупусът. Други органи, които могат да бъдат засегнати са белите дробове и кръвоносни съдове.


Хематологичните отклонения са често срещани при пациенти със системен лупус еритематозус. Те обхващат трите кръвни реда и са предиктор за активността на заболяването. Повечето пациенти с лупус развиват анемия в даден етап от заболяването.


Анемичният синдром е често съпътстваща проява на системния лупус еритематосус. При отделните пациенти той се проявява в различна степен, както и в различен патогенетичен вид (форма). Често става причина за диагностични трудности, тъй като може да промени насоката на диагностичния процес.



Най-често срещаният тип при пациенти със системен лупус е анемията, пряко следствие на хронично заболяване. Налице са нарушения в метаболизма на желязо, които възпрепятстват усвояването на желязото за синтеза на хемоглобин. Резултатът е отслабване на физиологичните ефекти на еритропоетина (хормон, имащ отноешение към синтеза на червените кръвни клетки) върху еритроцитните прекурсори.


Ключова роля за развитието на анемията имат болестните промени, възникващи на ниво продукция на еритропоетин. Недостатъчна доставка на еритропоетин до еритроидните прекурсори (клетките-предшественици на еритроцитите), поради потиснатата му продукция или повишената резистентност на клетките към него са отговорни в най-голяма степен за развитието на лупус-асоциираната анемия.


При пациенти със засягане на бъбреците е налице инфилтриране на бъбречните тъкани с имунни клетки - T-лимфоцити и макрофаги, които продуцират цитокини и потискат производството на еритропоетин. При тях процентът на проява на анемия е много висок.


Анемията на хроничното заболяване обикновено е хипохромна и нормоцитна. Ретикулоцитите (предшественици на еритроцитите) са с намален брой. От значение е да се има предвид и възможността за наличие на анемия с комбиниран произход – наприме анемия следствие хроничното заболяване, съчетана с желязодефицитна анемия. Точното отдиференциране на тези състояния става на базата на изследване на всички компоненти от метаболизма на желязото.


Желязодефицитната анемия е втора по-честота след анемията, следстие на хроничното заболяване. В повечето случаи е резултат на кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт или от менорагия – маточно кръвотечение. Желязодефицитната анемия може да усложни и/ или да съпътства анемията при хронично заболяване.


Третият най-често срещан тип анемия при пациенти със системен лупус еритематозус е автоимунната хемолитична анемия. Данни от проспективно проучване сочат, че в сравнение с другите типове анемия, асоциирани със лупуса, този тип се характеризира с най-тежко протичане. Диагностиката е от стъпаловиден тип – първоначално се доказва, че анемията се дължи на хемолиза.


Лабораторни показатели, като нисък хаптоглобин, повишение на лактатдехидрогеназата, увеличение на индиректния билирубин в серума, както и повишаване на уробилиногена в урината, са отражение на хемолитичния процес.


Развиващата се ретикулоцитоза (повишено количество ретикулоцити) е индикация за стремежа на костния мозък да възстанови нарушения баланс продукция/ деструкция за клетките от червения ред. Нивата на лактатдехидрогеназата в серума са отражение на тежестта на хемолизата и проследяването им в динамика е добър показател за оценка на терапевтичния отговор. Втората стъпка е да бъде установена причината за хемолиза – имунна или неимунна.