Аминокиселините са малки биомолекули с две основни функции в човешкото тяло: изграждането на протеини (белтъци) и участието в метаболитни реакции, като производството на енергия в клетките. Приетите с храната протеини биват разградени в стомашно-чревния тракт, което води до освобождаването на множество аминокиселини, които се абсорбират от тънкото черво. От там, те попадат в кръвта, чрез която достигат голямо разнообразие от клетки и тъкани.
 
Всички аминокиселини имат сходна структура: изградени са от централен въглероден атом към който са закачени две групи: карбоксилна група от въглерод и кислород и аминогрупа от азот и водород. Аминокиселините се различават по третата си, т.нар. функционална или R-група, която придава специфичните особености на всяка една аминокиселина.
 
Абсорбционните клетки, ентероцити, покриват вътрешността на тънкото черво и създават бариера между между чревното съдържимо и кръвоносната система. Преминаването от хранителната маса, след смилане, към кръвта се извършва от ентероцитите с помощна на траспортни молекули, които са специфични за различните аминокиселини и ги разпознават по тяхната R- или функционална група. След разпознаване и свързване, транспортната молекула ги отнася от ентероцита към изложената на кръвния поток страна на клетката, която депозира аминокиселината в микроскопични кръвоносни съдове наречени капиляри, от където те попадат в кръвообръщението.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Съдбата на аминокиселините не е предначертана, те се използват приоритетно. Тялото непрекъснато изгражда протеинови структури, за което може да използва аминокиселини от кръвта. С помощна на химични сигнали се определя реда на свързване специфичните киселини за изграждането на нови структури. Отделните киселини се свързват, като аминогрупата на една от тях се свързва с R-групата на следващата. Когато всички аминокиселини са свързани, различните функционални групи взаимодействат за постигането  на определена форма, която е ключова за функционирането на белтъка – спирала, елипса, диск, сгънат лист и др.
 
Ако не са необходими за синтеза на протеини, аминокиселините вземат дейно участие в метаболизма. Човешкото тяло има способността да произвежда свои собствени аминокиселини, познати като „заменими“ („незаменимите“ могат да се набавят само с храната). Заменимите могат да се произвеждат от клетките чрез модифициране на други аминокиселини или чрез сглабяне на разградени аминокиселини. След разграждането им, техните съставни части могат да се използват и за създаване на енергия в клетките или като прекурсор за синтезата на мастни киселини, които се съхраняват в адипозната (мазнинната) тъкан.