Какво е адювант и защо се използва във ваксините?
Адювантът е съставка, използвана във ваксините, която спомага за стимулирането на по-силен имунен отговор отстрана на организма, получил имунизацията. Въпреки че някои ваксини, които са направени от отслабени или убити инфекциозни агенти (МПР, варицела, ротавирус), съдържат естествени адюванти, други не съдържат целия вирус или бактерия, ами само част от неговите компоненти, като например протеините му. Ето защо фармацевтичните компании използват помощни вещества, които дават тласък в производството на имунен отговор, достатъчно силен, за да предпази организма от съответното заболяване.
Алуминиеви ваксинални адюванти
Алуминият е един от най-разпространените метали в природата, който се отделя естествено в околната среда чрез вулканична активност и разграждане на скали. Той присъства във въздуха, храните и водите. Излагането на алуминий може да стане и чрез имунизация, тъй като някои ваксини съдържат алуминиеви адюванти. Практиката не е прецедент. Алуминиевите соли, като алуминиевия хидроксид, алуминиевия фосфат и алуминиевия калиев сулфат, се използват във ваксините от 30-те години на миналия век.
Официалните данни, които се цитират от здравните агенции, сочат, че количеството на експозиция при хора, които следват препоръчителната схема на ваксинации, е ниско и не представлява заплаха за организма. За справка, количеството алуминий във ваксините варира от 0,125 mg до 1,5 mg на доза, като например съдържанието в пневмококовата ваксина е 0,125 милиграма на доза.
Обществените притеснения
Обществеността често изразява опасения, че алуминият във ваксините представлява риск за кърмачетата, тъй като някои автори го свързват с невродегенеративни състояния като болестта на Алцхаймер или със състояния от аутистичния спектър. Наскоро (март 2018 г.) списанието Journal of Trace Elements in Medicine and Biology публикува статия, наречена Aluminium in brain tissue in autism (или „Алуминий в мозъчната тъкан при аутизъм“), която измерва неочаквано високи нива на веществото в мозъчната тъкан на лица с диагноза „разстройства от аутистичния спектър“. Според авторите резултатите представляват основание алуминият да се включи към етиологията на заболяването.
Няколко месеца по-късно (октомври 2018 г.), в писмо до редактора на същото списание, излиза предложение цинкът да се използва като алтернативен ваксинален адювант. Авторите на писмото, които признават полезността на ваксините, базират предложението си на вече цитираната статия (между двете няма припокриване на авторите), аргументирайки се с твърдението, че основният "физиологичен" начин на алуминия да достигане до човешкото тяло е чрез ваксини под формата на тривалентно адювантно средство.
Анализ на статията „Алуминий в мозъчната тъкан при аутизъм“
Разчитайки на семпли, предоставени от Oxford Brain Bank, учените, между които Матю Молд и Кристофър Ексли, изследват мозъчна тъкан, дарена от семейства на 5 индивида с потвърдена диагноза „аутизъм“. Веднага прави впечатление, че липсва каквато и да е клинична информация за тези пациенти, освен диагноза, пол и възраст. Мозъчната тъкан е приготвена за анализ благодарение на техника, позната като Electrothermal Atomic Absorption Spectroscopy – вид спектроскопия, която се използва за стандартни анализи на различни следи от метали в биологични течности.
Наред с анализа на съдържанието на алуминий в мозъчните проби, екипът използва флуоресцентна микроскопия, за да определи къде и какъв тип клетки съдържат алуминий. Извършени са по три измервания върху всяка една от пробите. След това репликатите са осреднени и е изчислено стандартното отклонение. Като резултат, учените откриват, че мозъците на всичките 5 индивида са имали поне една тъкан с патологично съдържание на алуминий: трябва да се запитаме, твърдят авторите, защо например съдържанието на алуминий в тилния лоб на 15-годишно момче е 8,74 (11,59) μg/g dry wt.
Методологически недостатъци
Изследването, публикувано под заглавието "Алуминий в мозъчната тъкан при аутизъм", намира място на страниците на журнала Journal of Trace Elements in Medicine and Biology. Една бърза справка показва, че импакт факторът на списанието всъщност е далеч от авторитетен - 2.55. Ако резултатите са толкова важни, че биха довели до промяна в нашите стратегии при разработването и употребата на ваксини, защо не са публикувани в журнал с по-голямо въздействие?
Отговорът на този въпрос е, че изследването страда от няколко методологически проблема:
1) Изследваните лица представляват статистически незначителна извадка – нещо, което самите автори признават.
2) Липсва контролна група (мозъчна тъкан от хора, които не страдат от аутизъм) – нещо, което би трябвало да е стандарт в клиничните изследвания.
3) Липсва информация за други фактори, които могат да повлияят на резултатите - например диетата или медицинската история на пациентите.
4) Данните от реплицираните измервания варират силно. Например трите измерени стойности при една от пробите са 2,44, 1,66 и 22,11 ug/g dry wt. При друга проба са 0,01, 0,64 и 18,57 ug/g dry wt. Разбира се, средната стойност ще бъде доминирана от най-високата стойност във всеки случай, но тъй като липсва обяснение на причините за тази вариация, няма как да се гарантира, че резултатите не са фалшиво надути.
5) Не може да се изключи въпросът за деградацията на мозъчните проби, което според някои медицински лица представлява често срещан проблем при изследванията, използващи мозъчна тъкан на аутисти като ресурс – нещо, което може да създаде „артефакти“ в наблюдението.
Като заключение, всеки един от методологическите проблеми възпрепятства извличането на смислени заключения от експериментите.
Конфликт на интереси?
Ако нещо може да ни накара да се съмняваме в качеството на статията, то това е, че един от нейните автори, Кристофър Ексли, принадлежи към редакционния състав на списанието, в което тя е публикувана.
Не на последно място, изследването е финансирано от Children’s Medical Safety Research Institute. Въпреки че от организацията твърдят, че не принадлежат към анти-ваксърското движение, трябва да се вземе предвид твърдението на основателя ѝ, Клер Двоскин, че "Ваксините са токсичен холокост върху мозъка и имунната система на нашите деца" (цитат: How the case against the MMR vaccine was fixed от 06.01.2011 в British Medical Journal).
Заключение
Ваксините са спасили човечеството от редица смъртоносни инфекциозни заболявания, поради което аргументът несъмнено е в тяхна полза. Въпреки това недостатъците на цитираното изследване не отменят факта, че научните усилия следва да са насочени към подобряването на имунизационните практики посредством ваксини - не към тяхното премахване - а това неминуемо включва идентифициране и намаляване на потенциалните рискове.
