Алкалоидите са природни вещества от растителен произход, които съдържат един или повече азотни атома в молекулата си, имат основен характер и са физиологично активни. Названието „алкалоид“ е въведено през 1819 година от немския аптекар Мейснер и идва от факта, че тези вещества имат основен характер. Първият алкалоид е изолиран през 1805 година от Сертюрнер.

 

От опиума той изолира вещество, на което изучава свойствата и заради наркотичното му действие го нарича морфин по името на Морфей – богът на съня. В резултат на интензивни проучвания за сравнително кратък период от лечебни растения са изолирани някои от широко използваните и днес в терапията алкалоиди. До средата на 18-и век вече са били известни алкалоидите хинин, стрихнин, никотин, атропин, кодеин, аконитин, теобромин, хармин и др. Руският учен Шацки казва за алкалоидите: „Откриването на алкалоидите има за медицината почти такова значение, както откриването на желязото за световната култура.“


 

Видове алкалоиди. Основно те се разделят на 4 големи групи:

 

-    Тропанови алкалоиди, те притежават силно наркотично действие;
-    Стероидни алкалоди. Те се съдържат в едни от най-разпространените зеленчуци. Това са соланин, капсаицин, пиперин, томатин;
-    Пиролизинови алкалоиди, имат фармакологична активност;
-    Индолни алкалоиди също се използват като лекарства.

 

Зеленчуци като картофи, чушки, домати са източници на алкалоиди. Алкалоидите се срещат главно в растенията, но също така в някои гъби и дори животни. Най-богати източници са цъфтящи растения като лупината, мак, тютюн, картофи и т.н. Повечето алкалоиди са отровни, но в ниски концентрации имат терапевтичен ефект.

 

Действие и приложение. Алкалоидите са огромно група биологично активни вещества, което определя и тяхното разнородно действие и многобройни приложения. Така например стероидните алкалоиди действат върху нервно-мускулната функция, храносмилането при хора и животни и могат да имат неблагоприятен ефект върху ставите в големи дози.

 

Тропановите алкалоиди (представители са атропин, хиосциамин, скополамин) се намират в лудото биле, татула, бляна и т.н. те са силно токсични и притежават наркотично действие. Освен това те имат спазмолитичен и болкоуспокояващ ефект при стомашни и чревни колики, жлъчни и бъбречни камъни, спазми на пикочните пътища и т.н.