Алкалните фосфатази са група ензими, които отговарят за катализиране на фосфатни естери. Могат да бъдат открити във всички тъкани, но в най-големи количества – в черен дроб; кости; клетките, които покриват каналите на жлъчните пътища; бъбреци; лигавицата, покриваща червата, плацентата и други.


Изофорите на ензима могат да бъдат разпределени в три групи – плацентарна, чревна и тъканно неспецифична (тук влизат тези от черен дроб, бъбреци и кости) алкална фосфатаза. В клиниката често възникват диференциално-диагностични проблеми, при което се налага изоензимно диференциране на повишената обща активност. В голяма част от случаите чернодробният произход се установява с паралелно изследване на ГГТ (гама-глутамил трансфераза). Алкалната фосфатаза не се повишава при алкохолна злоупотреба.


Референтните граници на ензима при възрастни са до 120 U/l. Като при жени те трябва да бъдат под 105 U/l, при деца до 3 години под 400 U/l, между 12 и 18 годишна възраст – под 380 U/l.



При пациенти с различни туморни заболявания също е налице повишен синтез на различни форми алкална фосфатаза, поради нарушената генна регулация от раковите клетки.


Алкалната фосфатаза, която се открива в кръвния серум е основно от клетките на черния дроб. Времето на полуразпад на отделните езоензими е от 3 до 7 дни. Разграждането се извършва в хепатоцитите, като елиминирането през каналите на жлъчната система е по-значително основно при развитие на холестаза (задръжка на жлъчен сок).


По-висока активност на ензима при чернодробни заболявания се дължи на повишеното производство и освобождаване на ензима в кръвообращението. Причината е нарушението на мембраната на чернодробните клетки.


Костната алкална фосфатаза се намира основно в остеобластите (клетките, които имат отношение към синтеза на костно вещество). Плацентарната алкална фосфатаза се открива през втората половина на бременността.


Повишаване на активността на ензима се дължи на първо място на заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, а на второ място като причина се посочват костните заболявания.


Намалена активност на ензима се наблюдава при вземане на кръв с вакутейнери, съдържащи противосъсирващи вещества, които намаляват активността на ензима – грешка при лабораторното отчитане и получаване на фалшиво понижени резултати. Приемът на някои медикаменти също може да понижи активността на ензима. Такива медикаменти са клофибрат, естрогени, теофилин, орални контрацептиви и други.


При различни заболявания също може да са намалени количествата – анемия (най-често пернициозна), хипотиреоидизъм, хипопаратиреоидизъм, белтъчно недохранване и други. Обикновено стойностите на ензима се нормализират след лечение.


NEWS_MORE_BOX


Активността на алкалната фосфатаза се повишава при остра форма на хепатит (двукратно), като при задръжката на жлъчен сок е по-изразена активността му, успоредно с повишаване на билирубина и ГГТ в кръвта.


Промените в стойностите на ензима вървят паралелно с покачване на трансаминазите. При хроничен хепатит стойностите са завишени леко до умерено. При първична билиарна цироза повишените стойности се установяват още в началото.


При малигнени процеси, които водят до запушване на жлъчните пътища стойностите на ензима се повишават значително. При метастази в черния дроб нивото на ензима също е високо. Активността на алкалната фосфатаза е до 30 пъти над нормата при болестта на Пейджет. При рахит повишаването ѝ е ранен белег. Лечението с витамин Д води до нормализиране на стойностите.


Увеличени стойности се отчитат при остеомалация („стопяване“ на костното вещество), метастази (главни при карцином на простата и млечна жлеза), хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, колити, диабет, счупвания на кости, некротични процеси и други. По-рядко при неусложнени стомашни язви, перитонит, болест на Ходжкин и други.


Описани са и случаи на вродена висока активност на ензима при членове на някои фамилии, без наличие на болестни причини.