Адренолитиците (симпатолитици) са група лекарствени вещества, които са антагонисти на алфа- и бета- , пре- и постсинаптичните рецептори. Имат ефекти противоположни на тези на адреномиметиците. Основните им приложения са във връзка с ефектите им върху сърдечносъдовата система. Класификацията на адренолитиците е подобна на тази на адреномиметиците – класифицират се според своята избирателност към подтиповете адренорецептори. Най-общо се разделят в две групи: алфа-адренолитици и бета-блокери, които допълнително се разделят на субтипове.

 

Алфа-адренолитиците „блокират” адренорецепторите, като по този начин предотвратяват свързването им с медиаторите норадреналин и адреналин и прекратяват симпатиковата стимулация. Превайлирането на парасимпатикуса предизвиква различни ефекти: алфа-1 блокадата инхибира вазоконстрикцията и предизвиква вазодилатация. Това обаче предизвиква рефлексна тахикардия, която може да увеличи кислородната консумация на миокарда – затова алфа-адреноблокерите не се предпочитат при пациенти с остра сърдечна недостатъчност. Блокирането на алфа-2 рецепторите предотвратява регулацията на отделяне на норадреналин и адреналин, при което се увеличава тяхната секреция. Това води до вазоконстрикция и повишено периферно съдово съпротивление, както и увеличаване на следнатоварването на сърцето. Поради тази причина неселективните алфа-адренолитици излизат от практиката (Phenoxybenzamine), а вместо това се предпочитат високоселективни алфа-1 симпатолитици, дори с предпочитание към отделните субтипове. Алфа-2 рецепторите отговарят и за регулацията на инсулинова секреция – блокирането им води до повишена секреция на инсулин, което повишава риска от хипогликемия. Затова трябва да се ползват внимателно при диабетици на терапия.


 

Алфа-адренолитици

Неселективни: Ерго-алкалоиди (Dihydroergotamine, Dihydroergotoxin, Dihydroergocriptine). Изолирани са от паразитната гъба по ръжта „мораво рогче”. Дихидроерготамин намира приложение при лечението на мигренозни пристъпи и главоболие от съдов произход.

 

Селективни Алфа-адренолитици

Алфа-1 адренолитици: Doxazosin, Prazosin, Alfusosin, Prasosin, Terazosin. Фармакокинетично, всички се екскретират чрез урината, с изключение на Doxazosin, който се екскретира с фецеса. Това има значение при пациенти с бъбречна недостатъчност и променен клиърънс. Блокирайки алфа-1 адрено арецепторите по постсинаптичната мембрана предизвикват генерализирана артериална и венозна вазодилатация. С това намират приложение основно при лечението на хипертензия и особено феохромоцитом – туморно образувание с произход от супрареналната медула, което секретира катехоламини и предизвиква остри хипертонични кризи.

 

Алфа-адренолитиците се ползват и за лечение на периферни съдови заболявания – синдром на Raynaud, Burger, диабето стъпало, исхемичен приапизъм и др. По-особен представител е Tamsulosin (Omnic Tocas), който блокира много специфично алфа-1а рецепторите, намиращите се в простатата и намира приложение основно при лечение на бенигнена „старческа” простатна хиперплазия, като улеснява евакуацията на урината, релаксирайки гладката мускулатура на вътрешния уретрален сфинктер, простатата и пикочния мехур, но не засяга алфа-1б рецепторите и не повлиява артериалното налягане. Затова Tamsulosin е подходящ дори при пациенти с хипертония. Все пак трябва да се има предвид фактът, че във високи дози всяко лекарство губи своята специфичност.

 

Nicergoline – е производно на ерго-алкалоидите и алфа-1а адренолитик, но обикновено се разглежда отделно от останалите представители, поради особено специфичното си вазодилатиращо действие на церебралните съдове и белите дробове. Основно намира приложение при лечение на мозъчно-съдови заболявания – склерозиране на церебрални съдове, деменция, Алцхаймер.

 

Неселективни алфа-адренолитици

Phenoxybenzamine – употребата му е отпаднала – понастоящем се ползва рядко само при феохромоцитом. Блокира необратимо и неконкурентно както алфа-1, така и алфа-2 рецепторите. Ефектите му са изключително контроверсни и в крайна сметка е неуспешно използван за понижаване на артериалното налягане. Алфа-1 блокадата предизвиква генерализирана вазодилатация и рефлекторна тахикардия, поради барорецепторна стимулация. Алфа-2 блокадата води до невъзможност за регулация на адренергичната медиация и увеличено отделяне на норадреналин и адреналин с последваща главно бета-1 стимулация и засилва тахикардията. Не е подходящ за дългосрочна употреба – трайното  блокиране на алфа-рецепторите води до синтез на нови такива и изостряне на симптоматиката.

 

Phentolamine – типичен представител на групата. Блокира обратимо алфа-1 и алфа-2 рецепторите. Предизвиква генерализирана вазодилатация и рефлекторна тахикардия. Намира приложение при лечение на феохромоцитом. Ползва се също и за предотвратяване на некротични последици при ектравазация на норадреналин в подкожието. Другата му употреба е при възникването на синдром на отнемането при употреба на clonidine с остра хипертензия, както и при прием на тирамин-съдържащи храни (сирене, вино и др.) при пациенти, приемащи МАО-инхибитори.

 

Селективни алфа-2 блокери

Yohimbine – не намира особено клинично приложение. Ползван е при лечение на еректилна дисфункция, поради вазодилатиращия му ефект на съдовете в малкия таз, но поради наличието на много по-високо селективни лекарства, рядко намира приложение понастоящем. Алфа-2 блокадата стимулира липолизата и отслабването. Това обаче стимулира секрецията на норадреналин и адреналин и може да доведе до значителна хипертензия, тахикардия, аритмии, раздразнителност, тревожност, безсъние, тремор и др.

 

Към нежеланите лекарствени реакции и противопоказания се отнасят: хипотензия – главно ортостатична, която се наблюдава при първите приеми. Затова в началото се препоръчва да се започне терапия с 1/3 или ¼ от пълната доза. Друга честа нежелана реакция е рефлекторната тахикардия. Това увеличава кислородните нужди на миокарда и затова адренолитиците не се препоръчват при пациенти с исхемична болест на сърцето, атеросклероза, инфаркт, сърдечна недостатъчност и др. с някои малки изключения като Tamsulosin, който е изключително високоселективен.

 

Алфа-1а рецептори се намират и в носната лигавица – блокадата им често води до конгестия (запушен нос). Блокирането на алфа-1а рецепторите в пикочо-половия тракт може да доведе до смущения в еякулацията и дори ретроградна еякулация. Други нежелани лекарствени реакции могат да бъдат гадене, повръщане, световъртеж, главоболие, синкоп, реакции на свръхчувствителност и др.