Алергиите са най-честите реакции на свръхчувствителност, възникващи по имунологични механизми. Задължително условие за поява на алергична реакция е предшестваща среща между организма и антигена.
 
Всички антигени, причиняващи развитието на алергия, се наричат алергени. Природата на алергените е разнообразна:
  • Битови алергени - домашен прах, косми от домашни любимци, перушина, пух. Най-честите алергени са микроскопични кърлежи (акари) в домашния прах.
  • Прах от цъфтящи растения (полени).
  • Микробни алергени - бактерии, вируси, гъбички и плесени.
  • Хранителни продукти - мляко,яйца, шоколад, мед, ядки, риба.
  • Лекарства; отрови от насекоми; козметични средства.
 
Разграничават се две групи алергични реакции:
  • Алергии от бърз тип – антитяло-зависими;
  • Алергии от бавен тип – клетъчно-обусловени.
 
Според имунопатологичните механизми алергиите се подразделят на 4 типа:
 
1. Анафилактични и атопични. Включва реакциите на свръхчувствителност от незабавен тип. Алергичната реакция се изразява с експлозивен отговор, който може да настъпи минути след внасянето на алергена. Към атопичните болести спадат сенната хрема, атопичната бронхиална астма, отокът на Quincke, алегичният (анафилактичен) шок.
 
Този тип реакции се наричат мастоцит - медиирани. Те се опосредстват основно от имуноглобулин E (IgE). Последните имат характерна функция да се свързват чрез Fc-фрагмент с високоафинитетните рецептори на клетки- медиатори ( мастоцити или с техните циркулиращи аналози базофилите).
 
Алергенът като мост свързва едното рамо на дадена молекула IgE , фиксирана върху мастоцита с близкостоящо рамо на съседна IgE – молекула. Това е първият етап на анафилактичните реакции, наричан още имунологична фаза. Свързването на алергена с IgE-молекулите, фиксирани върху клетки - медиатори води до промени в цитозолният калций и цикличните нуклеотиди. Вследствие на това настъпва вторична дегранулация и освобождаване в тъканите и циркулацията на активни вещества (хистамин, серотонин, хепарин и др.). Това е втора фаза на анафилактичните реакции. Ефектът на тези вещества е насочен към таргентни клетки (клетки на гладката мускулатура, съдовите стени, чревният тракт, нервната система и бронхите). На медиаторите на анафилаксията се дължат едни от най-вежните симптоми при алергиите от бърз тип - оток, задух, колапс и обриви. Третата фаза на този тип реакция на свръхчувствителност е свързана с клиничните изяви, а именно: ларингеален оток, бронхоспазъм, сенна хрема, колапс и др.
 
2. Реакция на свръхчувствителност от II тип (бърз). Цитотоксични реакции. Налице са токсични ефекти върху клетките, предизвикани от антиклетъчните или антитъканните антитела (най-често класове IgG и IgM). Този тип реакции на-често завършват с цитолиза на клетките. Този тип свръхчувствителност е свързан с участието на антиген-антитяло комплекси, които могат да бъдат върху мембраната на клетки. Прицелни клетки са еритроцити, левкоцити и тромбоцити. За протичането на реакцията е нужно активирането на комплемента. Когато това стане деструкцията на клетките става по механизма на антиген-антитяло реакциите. И води до имунна цитолиза.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Три главни класа заболявания могат да бъдат причислени към тази група: автоимунна хемолитична анемия; лекарствено индуцирана хемолитична анемия; трансфузионни реакции( Rh-несъвместимост).
 
3. Реакция на свръхчувствителност от III тип (бърз). Включва токсични ефекти на комплекси антиген-антитяло. Антителата, участващи в тази реакция са преципитиращи имуноглобулини от класовете IgM и IgG. Антигените участващи в този тип реакция са разтворими. Клиничен пример за IIIтип свръхчувствителност е:
 
  • Наличие на комплекси антиген-антитяло с излишък на антигени - серумна болест(висока температура, увеличени лимфни възли, обриви и болезнен оток на ставите).
  • Феномена на Артюс - пример за имунокомплексен механизъм на свръхчувствителност с излишък на антитела.
 
4. Алергия от клетъчно-медииран тип IV тип. Свръхчувствителност от бавен тип. Този тип реакции е харатерен за алергии срещу бактерии, вируси и гъби. Подобни реакции участват в патогенезата на туморите, отхвърлянето на трансплантанта, автоимунни заболявания. Тези реакции не се осъществяват с помощта на антитела, а на лимфоцити.