Адреномиметиците са група лекарствени вещества, които активират пре- и пост-синаптичните адренергични рецептори. Те се разделят в няколко големи групи – адреномиметици с пряко действие, с непряко действие и със смесено действие.

 

Симпатомиметиците с пряко действие са такива, които директно стимулират алфа- и бета-адренорецепторите – адреналин, норадреналин, етилефрин, фенилефрин, мидодрин и много др.


 

Симпатомиметиците с непряко действие блокират реъптейка на медиаторите или постъпват в невроналната цитоплазма и изместват норадреналина от синаптичните везикули в синаптичната цепка – кокаин, амфетамини.

 

Смесено действие – едновременно стимулират пряко рецепторите и изместват норадреналина от синаптичните везикули (ефедрин, псевдоефедрин).

 

Тъй като епинерфинът и норепинефринът имат централно значение от адреномиметиците ще опишем техните особености.

 

Епинефринът се синтезира чрез метилация на норепинефрин в супрареналната медула. Ефектите му се разделят в няколко направления: 

 

  • Кардиоваскуларни – в ниски дози превайлират бета-2 ефектите, вазодилатация и хипотония, но при високи дози преобладават алфа ефектите – вазоконстрикция и повишено систолично налягане, но леко понижено диастолично, поради бета-2 стимулацията на съдовете в скелетните мускули. Стимулирането на бета-1 рецепторите води до положителен хронотропен и инотропен ефект (повишена сърдечна честота и контрактилитет);
  • Гладкомускулни ефекти – стимулирането на бета-2 рецепторите в гладките мускули води до силно изразена бронходилатация и инихиране отделянето на хистамин от мастоцитите; токолиза (релаксация на маточната гладка мускулатура);
  • Хипергликемия – стимулирането на алфа-2 рецепторите води до понижено отделяне на инсулин, а на бета-2 рецепторите – до повишено отделяне на глюкагон и повишена гликогенолиза. Това води до бързо покачване в концентрацията на плазмената глюкоза.
  • Липолиза – стимулирането на бета-3 рецепторите води до активиране на хормон-зависима липаза и стимулиране на липолизата в мастоцитите. В резултат се повишава концентрацията на триглицериди и глицерол в кръвната плазма.

Тези ефекти обуславят клиничното приложение на епинефрина

 

  • При анафилаксия – алергична реакция от първи тип съпроводена с тежък животозастрашаващ бронхоспазъм.
  • При сърдечен арест в съчетание с реанимационни мерки (КПР, дефибрилации)

В анестезиологията норепинефринът и епинефринът се ползват в ниски концентрации (1:100 000) в съчетание с локални анестетици. Поради вазоконстриктивния ефект, те удължават времето на действие на локалния анестетик многократно.

 

Фармакокинетично, епинефринът се прилага при спешни ситуации венозно, но може също да се прилага субкутанно и интрамускулно (предпочитано в квадрицепс феморис), инхалационно и др. Бързо се метаболизира от ензимите COMT и МАО, а метаболитните продукти се екскретират с урината. Епинефринът слабо преминава хематоенцефалната бариера – ефектите му върху ЦНС включват чувство на страх, тремор, тревожност.

 

Нежелани лекарствени реакции и взаимодействия: тахикардия, аритмии, хипертензия, тревожност, страх, тремор. С особено внимание трябва да се прилага при пациенти с диабет и евентуално да се повиши дозата на инсулин. Прилагането на адреналин с неселективни бета-блокери води до намаляване ефектите у върху респираторната система и по-силно изразена хипертензия, поради избягването на бета-две ефектите.

 

Норепинефринът, за разлика от епинефрина, стимулира главно алфа-рецепторите и има слабоизразен ефект върху бета-рецепторите. Това обуславя ограниченото му приложение основно при шокови състояния и при локални анестезии. Поради липсата на бета-две компенсаторни вазодилатативни ефекти, норепинефринът води до значително по-изразена хипертензия, а ефектите му върху сърцето са сложни. Първо, се наблюдава тахикардия медиирана от алфа-1 и бета-1 стимулация. Повишеното артериално налягане води до барорецепторна стимулация в аортата и сънната артерия и рефлекторна последваща брадикардия.

 

Фармакокинетично, норадреналинът се прилага основно интравенозно, поради опасния вазоконстриктивен ефект. Ефектите му настъпват 1-2 минути след фузията, но бързо се метаболизира от COMT и МАО.

 

Нежелани лекарствени реакции и взаимодействия: подобни са на тези на адреналина. Приложен подкожно или при екстравазация (когато при интравенозно инжектиране част от лекарството попадне в околната тъкан) се наблюдават тежки некрози и нарушения в локалното кръвообращение. В такива случаи може да се приложи алфа-блокерът phentolamine.

 

В заключение, епинефринът и норепинефринът са основните катехоламинови преки адреномиметици, които се синтезират и ендогенно. В следващите статии ще разгледаме обстойно и останалите представители от групата на симпатомиметиците.