Адренергичната медиация се осъществява в симпатиковата част на вегетативната нервна система и в някои части на ЦНС основно от медиаторите норадреналин и адреналин. Симпатомиметици (адреномиметици) се наричат лекарствените средства, които активират адренорецепторите разположени по пре- и постсинапсната мембрана, а симпатолитици (адренолитици) – тези, които ги блокират.

 

Адреномиметиците, в зависимост от своето действие, се разделят в няколко големи групи – с пряко действие, с непряко действие (кокаин, амфетамини) и със смесено действие (ефедрин, псевдоефедрин).


 

Ендогенните медиатори, участващи в адренергичната медиация са норадреналин и адреналин. Синтезът им започва в адренергичните нервни окончания, където първо постъпва аминокиселината тирозин. Под действието на ензима тирозин хидроксилаза тя се превръща в DOPA (дихидроксифенилаланин) – това е скорост-определящата реакция в синтеза на норадреналин.

 

След това DOPA се превръща в допамин в невроналната цитоплазма, под действието на ензима DOPA-декарбоксилаза. На този етап, синтезираният допамин се транспортира в синаптични везикули, посредством аминна транспортна система – тази система се блокира от резерпин, който има антихипертензивно действие.

 

В допаминергичните неврони процесът спира дотук. В адренергичните процесът продължава като допаминът се превръща в норепинефрин (норадреналин) от ензима допамин-бетахидроксилаза. В медулата на супрареналната жлеза, норадреналинът се превръща в адреналин от ензима фенилетаноламин-N-метилтрансфераза чрез добавяне на метилова група.

 

При възникването на акционен потенциал се отварят волтаж-зависими калциеви канали и концентрацията на интрацелуларния калций силно нараства. Това води до фузия на синаптичните везикули, съдържащи адреналин и/или норадреналин, с плазмената мембрана и екзоцитоза на медиаторите. Освен норадреналин се отделят още аденозинтрифосфат, допамин-бетахидроксилаза и ко-медиатори (напр. невропептид У). 

 

Отделеният норадреналин дифундира в синаптичната цепка и взаимодейства с алфа- и бета-рецепторите, разположени по пре- и пост-синаптичната мембрана. Пресинаптичните рецептори, активирайки се, водят до понижен синтез на норадреналин.

 

Постсинаптичните рецептори могат да бъдат както активирани, така и блокирани, в зависимост от това дали взаимодействат с адреномиметици или адренолитици.

 

След като е взаимодействал с рецепторите, за норадреналина има няколко възможности – да бъде върнат обратно в пресинапсното окончание посредством реъптейк, който се осъществява от натриев хлорид-зависим норепинефринов транспортер, който се блокира от трициклични антидепресанти и кокаин (тогава той не може да бъде транспортиран обратно и въздействието му върху рецепторите се удължава); да дифундира в кръвната плазма и да напусне синапса; да се инактивира в синаптичната цепка от ензима COMT (катехол-кислород-метилтрансфераза).

 

Реъптейкът на норадреналина е с основно значение. Поет обратно в пресинапсното окончание за него има няколко възможности – да се транспортира в синаптични везикули и да се екзоцитира отново при следващ акционен потенциал; да се съхранява в цитоплазмата; или алтернативно да се метаболизира от митохондриалния ензим в адренергичните неврони – МАО (моноаминооксидаза).

 

Адренорецепторите се разделят в две големи групи (алфа и бета) и много субгрупи. 

 

Адреналинът и норадреналинът имат относително еднакво по сила действие върху алфа рецепторите, но що се отнася до бета рецепторите – норадреналинът стимулира предимно тези в миокарда. Алфа-рецепторите се разделят на алфа-1 и алфа-2 рецептори.

 

Алфа-1 рецепторите се намират по постсинаптичната мембрана и участват в отговори свързани с гладкомускулен спазъм – намират се в съдовата гладка мускулатура (вазоконстрикция), в простатата, в сърцето (положителен хронотропен и инотропен ефект).

 

Алфа-2 рецепторите се намират основно по пресинаптичната мембрана и стимулирането им води до отрицателна обратна връзка, при което се намалява отделянето на норадреналин – това е механизъм за регулация на адренергичната медиация на локално рецепторно ниво.

 

Алфа-две рецептори се намират още в липоцитите и инхибират липолизата и др. От друга страна, алфа-1 рецепторите се разделят в четири субгрупи – алфа-1a,b,c и d; a алфа-2 са три – a, b и c.

 

Това има значение за създаването на високоселективни лекарствени средства – така например алфа-1а рецептори се намират в простатата и назалната лигавица, което има значение за високоселективното действие например на препаратите tamsulosin (ползван при бенигнена простатна хиперплазия), xylomethazoline (назален деконгестант) и др. Чрез тях се избягват сърдечносъдовите ефекти, които се обуславят от алфа-1b рецепторите.

 

Бета рецепторите се разделят на три субгрупи – бета-1, 2 и 3. Бета-1 рецепторите са разположение само в миокарда. Стимулирането им води до полоцителен хронотропен и инотропен ефект (увеличава се сърдечната честота и контрактилитета на миокарда). Бета-две рецепторите се намират в гладката мускулатура – съдова (вазодилатация), бронхиална (бронходилатация), маточна (токолиза).

 

Продължителната адренергична стимулация води до рецепторна десензитация по различни механизми, вследствие на което рецепторите престават да реагират на адреномиметиците.

 

Ефектите от адренергичната стимулация, можем да заключим по следния начин:

  • Алфа-1 – вазоконстрикция; повишаване на артериалното налягане и повишено периферно съдово съпротивление; мидриаза; повишен тонус на вътрешния уретрален сфинктер и на простатата;
  • Алфа-2 – отрицателна обратна връзка и понижаване отделянето на норадреналин и ацетилхолин; намаляване отделянето на инсулин;
  • Бета-1 – положителен хронотропен и инотропен ефект в миокарда; повишено отделяне на ренин;
  • Бета-2 – вазодилатация; понижено периферно съдово съпротивление и понижено артериално налягане; бронходилатация; токолиза; стимулиране гликогенолиза;
  • Бета-3 – липолиза в липоцитите.