Инфекциите, следствие на аденовируси протичат с различна клинична картина – засягане на тънкото черво, горни и долни дихателни пътища, лимфна тъкан, конюнктиви, по-рядко черен дроб и пикочен мехур (основно при имуносупресирани лица).


За първи път аденовирус е изолиран от сливици, при деца с тонзилектомия (отстраняване на сливиците). До момента са известни над 50 типа, разделени в различни подгрупи. Различните щамове проявяват афинитет към различни органи.


Аденовирусите са сравнително устойчиви на температурно влияние. На стайна температура се запазват жизнеспособни до две седмици. Единственият източник на зараза е човекът, като болният отделя вирусите в края на инкубационния период. Широко разпространени инфекции, а механизмът на разпространение е въздушно-капков или фекално-орален – основни фактори за предаване са вода, въздух, хранителни продукти, кърпи за лице, замърсени ръце.



Инкубационният период е от 4 до 7 дни. Най-честото заболяване, което се предизвиква от аденовируси е острият фарингит, основно при деца. Острите респираторни заболявания могат да се комбинират с конюнктивит, но засягането на конюнктивата може да е единствена проява на инфекцията.


Аденовирусна пневмония се наблюдава най-често при възрастни. Както и острият фоликуларен конюнктивит. Вирусите могат да предизвикват още стомашно-чревни разстройства, а по-рядко менингит, обриви по кожата или енцефалит – възпаление на мозъчната тъкан (паренхим).


За поставяне на диагнозата се изследват носен или гърлен секрет, секрет от конюнктива, изпражнения, урина или кръвна плазма. Серологичните изследвания за доказване на антитела се използват рядко и основно с епидемиологична цел. При тях се вземат двойни проби – в началото на заболяването и 2-3 седмици след това. Положителна е диагнозата при поне четирикратно нарастване на антителата във втората проба. Тези антитела поддържат висок титър 10 години и повече след преболедуване.


Повечето аденовирусни инфекции са безсимптомни или протичат с бързо възстановяване, поради което не се налага лечение с антивирусни препарати, освен в случаите на епидемичен кератоконюнктивит, който може да има сериозна прогноза. При имуносупресирани се налага прилагането на антиаденовирусни препарати. Съществуват перорални живи ваксини, но все още не се прилагат на цивилни служители, а само във военни поделения.