Съществуват четири различни фактора, които разделят гръмогласните хора от тихите натури, обясняват специалисти.

Д-р Аме Шах, от кливландския държавен университет, който изучава речевата акустика и възприятие, категоризира тези четири фактора, като биологичен, патологичен, личностен и културен.

Биологичният фактор е свързан с генетичните заложби на даден човек. Всеки може да се роди с различен размер на ларинкса и гласните връзки. Също така капацитетът на белите дробове при някои хора е по-изразен, което е предпоставка за генерирането на по-силна въздушна струя и респективно по-изразена гръмогласност, казва д-р Шах.

Патологичният фактор се изразява в тъканни промени или мутации на гласните струни, което променя силата на вибрациите.

Съществуват и други причини, които променят вибрациите на гласните струни, като напредването на възрастта, тютюнопушенето, наличието на полипи или възли.

Личностният фактор включва в себе си качества като срамежливост, самочувствие и други, които оказват влияние върху силата на гласа.

Някои хора са родени оратори, гръмогласни са и обичат да се чуват. Други не се чувстват удобно между хора и говорят по-тихо и несигурно.

Културните ценности и идеали също имат своето отражение върху силата на звука, който издаваме. В някои култури, говоренето на висок глас се приема за неуважително и хората, дори и да са биологично надарени с по-изразен тембър, се стремят да не го показват.