Хемолитична анемия - общо

Всяка хемолитична анемия се отличава с определена лабораторна констелация. Най-често тя включва слените параметри:

• намален общ брой еритроцити
• намален хемоглобин
• намален хематокрит
• в повечето случаи нормални стойности на тромбоцитите и на левкоцитите
• по-често нормални стойности на MCV, MCH и MCHC, което говори за наличието на нормоцитна, нормохромна анемия (при някои хемолитични анемии се наблюдава изключение от правилото)
• повишен брой на ретикулоците – предшественици на еритроцитите (това говори за активиране на костния мозък, който се стреми да превъзмогне прекомерното унищожаване на червени кръвни клетки)
• повишен билирубин в резултат на повишения хемоглобинов разпад (важно е да се отбележи, че се наблюдава повишение на стойността само на индиректния билирубин, докато директният запазва нормалната си стойност)
• намален хаптоглобин – това е белтък, който представлява най-чувствителният маркер за настъпила хемолиза
• увеличен ЛДХ – важен, но твърде неспецифичен критерий за хемолиза
• нормално или по-често повишено желязо в организма
• повишен уробилиноген в урината

Трябва да се има предвид, че поради разнообразието от причини и фактори, водещи до появата на хемолитична анемия, рядко при прегледа на пациент се установява  описаната констелация от лабораторни изменения. Причината за това се крие в многообразието от видове и подвидове хемолитични анемии. Затова често в практиката се срещат пациенти с това заболяване, при които индиректният билирубин е нормален или пък броят на ретикулоцитите е нормален, дори намален.

Всичко това показва колко сложна и противоречива сама по себе си е диагнозата хемолитична анемия.