Желязодефицитна анемия - диагностика и лечение

Анемията е състояние, което в някои случаи може да се диагностицира още при прегледа и разговора с пациента. Характерните оплаквания, бледо-жълтеникавият цвят на кожата и лигавиците, рагадите по устните ъгли подсказват за евентуално намаление на червените кръвни клетки. С тази цел се прави лабораторно изследване на кръвта, което да потвърди или отхвърли съмненията на лекаря. Най-често при анемия се установява следната констелация:

• намален брой на еритроцити
• намален хемоглобин
• намален хематокрит
• левкоцитите и тромбоцитите най-често са в границата на нормата (с изключение на случаите, когато не се касае за неопластично заболяване на кръвта)

Допълнителни показатели представляват MCV, MCH и MCHC (за повече информация темата анемия). Това най-общо дават представа за взаимовръзката между посочените по-горе основни показатели на червената кръвна редица. Типично за желязодефицитната анемия е установяването на понижени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е микроцитна, хипохромна. Има обаче и други видове анемии, които протичат с подобна констелация на посочените показатели, поради което тяхната информативност не е специфична за желязодефицитната анемия.

Често наличието на анемия предполага изготвянето на кръвна натривка, т.е. взима се кръв от пациента, след което се приготвя микроскопски препарат, който по-късно се изследва от специалист. Това изследване дава възможност да се изучат основни характеристики на еритроцита като клетка, а именно неговата форма, размери, оцветеност, наситеност и т.н. При наличието на желязодефицитна анемия на натривката прави впечатление сравнително малките размери на еритроцитите и техния блед вид, отговор на микроцитната и хипохромна анемия. Както обаче MCV и MCH, и натривката не е специфичен показател за наличието на този вид анемия.

Ето защо за да се установи дали анемията се дължи на железен дефицит, е необходимо да се направят допълнителни изследвания. Обикновено те включват определяне серумното ниво на желязото и измерването на т.нар. желязосвързващ капацитет – ЖСК (последният дава индиректна информация за концентрацията на трансферина в кръвта). При желязодефицитната анемия се установява ниски нива на серумното желязо и висока стойност на ЖСК (последното отразява сравнителното голямото количество на свободен трансферин в кръвта, който не е свързан с железни йони). От друга страна изследването на резервните форми на желязо в организма, а именно на феритина, показват намаляване на концентрацията им. Последното е изключително важно, защото ако в хода на изследването се установи повишени или дори нормални стойности на феритин, това е съмнително за съществуването на допълнителен патологичен процес в организма (възпалителен или неопластичен), което от своя страна изисква допълнително изследване.

В някои случаи може да се направи и миелограма (вземане на биопсичен материал от костния мозък). Това най-често се прави при затруднения в диагнозата и с цел да се отхвърли евентуално неопластично заболяване на костния мозък. При желязодефицитната анемия миелограмата най-често е нормална или се наблюдава леко намаление на червения кръвен ред.