Ритъмни нарушения на сърдечната дейност - видове

Често в случаите на спешност при неовладяване на състоянието се налага извършването на електрокардиоверзио. Тази терапия се отличава с изключителна бързина на действие и висока ефективност. Освен това води до малък брой усложнения. При нея се наблюдава прекъсване на тахиаритмията с електрически шок от прав ток с кратка продължителност, синхронизиран с камерния комплекс на пациента с оглед предотвратяване възможността за поява на камерно мъждене. Методът е удачен при камерни и надкамерни аритмии, трудно поддаващи се на лечение предсърдно трептене и мъждене, както и при пациенти в клинична смърт.

Дефибрилациите представляват прекъсване на тахиаритмия, най-често камерно трептене или мъждене, с електрически шок от прав ток, който обаче не е синхронизиран с камерния комплекс на пациента.

При невъзможност за овладяване на състоянието се налага поставянето на изкуствен кардиостимулатор. Индикации за неговото поставяне са:

• високостепенна брадикардия при наличие и на сърдечен блок
• синдром на болния синусов възел
• АV блок ІІІ степен или АV блок ІІ степен тип Мьобиц 2.
• двустранен бедрен блок

Кардиостимулаторът може да бъде временен или постоянен. При остро миокардно увреждане и/или интоксикация се налага поставянето на временен пейсмейкър, когато обаче състоянието и симптоматиката на пациента са трайни, се налага поставянето на постоянен кардиостимулатор. Това е единственото решение, което може да гарантира на пациента запазването на нормалната контрактилна способност на сърцето.