Синдромът хронична умора

Синдромът на хроничната умора е описан като заболяване за пръв път през 1980г. Той се характеризира с умора, която не се подобрява след почивка и се влошава след физическа или умствена работа. В сравнение с други хронични заболявания това няма известен причинител както при инфекциите, няма лабораторен показател, който да поставя диагнозата както при анемия или диабет, няма и особени възможности за терапия, както е при редица лечими заболявания днес.

Хроничната умора отдавна е предизвиквала особен интерес, а и до днес представлява обект на много спорове и противоречия. Въпреки нарастващия брой пациенти, на които е поставена тази диагноза, все още в медицинските и немедицински среди нейното съществуване е под съмнение или е разглеждана като чисто психологичен проблем.

Другото име на синдрома е миалгичен енцефаломиелит. Миалгия означава болки в мускулите, а енцефаломиелит – възпаление на главния или гръбначен мозък. Този термин е предпочитан от някои автори. Според тях, „умора” е твърде неспецифичен термин и  не отразява другите компоненти на клиничната картина, както и степените на тежест на самата умора.

Синдромът може да се наблюдава след прекарана инфекция, дори настинка, или по време, или скоро след стресова ситуация. Възможно е също така да се развива бавно, без определено начало или ясна причина, изтощавайки напълно пациента понякога и с години. Здрави и изпълнени с енергия преди това хора, започват да се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, трудно съсредоточаване, дори болки по стави, мускули или лимфни възли – грипоподобен синдром, който обаче не преминава както обикновено за една седмица. Жените по-често са засегнати, но не е изключено тези данни да са във връзка с  игнорирането на проблема при мъжете.