Тютюнопушенето - порок от столетия

Местното американско население е отглеждало тютюна много преди той да се появи в Европа, донесен от Христофор Колумб. Още старите шамани са го използвали в своите ритуали поради неговите халюциногенни свойства. Те се дължат на съдържащите се в растението алкалоиди хармин и норхармин, чиято концентрация в дима е 100 пъти по-висока от тази в самите листа. Използваният за масова употреба по света тютюн, разбира се е много по-слаб, а и количеството е многократно по-малко в сравнение с това, използвано от шаманите. Друго приложение той е намирал и като лекарство, включително и обезболяващо. Дъвченето на тютюн се е смятало за лек при зъбобол.

След като през 15-ти век растението е донесено в Европа от моряците на Христофор Колумб, то започва да се отглежда из целия континент. Причина за бързото му разпространяване е предполагаемият лечебен ефект. През 17-ти век тютюнът се разменял и вместо пари. През същото време вече се появяват и първите съмнения, че чудното растение може би сериозно уврежда здравето. Не много късно след това става ясно, че отказването от този навик изобщо не е толкова лесно. През годините все повече учени разкриват химичния състав на тютюневия дим. Едва през 1826г е открит никотинът.

Най-масовата форма за употребата на тютюна по това време е била пурата. В западните американски щати било разпространено дъвченето му. Чак в началото на 20-ти век цигарата набира преднина пред пурата като най-достъпен и масов продукт. Основната реклама на фирми производители се провежда по телевизията. Скоро след първите доклади относно вредата от тютюнопушенето (през 70-те години на 20-ти век) законът не само я спира, но и се появяват първите съобщения към хората относно отрицателния ефект на цигарения дим върху човешкото тяло.