Тумори на мозъка – обща информация

В процеса на диагностика на мозъчните тумори могат да се правят различни изследвания и да се използват различни методи. По-важните от тях са неврологичния преглед, КТ и ЯМР. Допълнителна информация може да се получи от рентгенографиите, ангиография, електро-енцефалографиите и лумбалната пункция, хормонални изседвания, биопсия. Окончателната диагноза за вида на тумора се поставя чрез хистологично изследване.

неврологичен преглед - първата стъпка към диагностицирането на заболяванията на нервната система. След като подробно ви разпита за оплакванията ви и тяхната давност, лекарят ще изследва последователно:

• черепно-мозъчните нерви (мирис, зрение, движение на очите, чувствителност на лицето, движение на лицевите мускули, слух, вкус и движение на езика)
• двигателната дейност (сила на мускулите на крайниците)
• сетивността (усещанията за болка, температура и пространствено положение на крайниците и тялото)
• рефлексите и мускулния тонус
• координацията и походката
• висшите корови функции – ориентация, способността са говор, четене и писане и др.

Неврологичният преглед ще помогне на лекаря да прецени, дали има засягане на нервната система и ако има такова, да се ориентира за локализацията на измененията. Въз основа на направения преглед, лекарят може да реши, дали са необходими допълнителни изследвания, какви точно трябва да бъдат и в каква последователност да се извършат.

компютърна томография (КТ, скенер) – използват се ренгенови лъчи, като получената информация се обработва по сложен алгоритъм. Методът позволява изобразяване на мозъчната тъкан на отделни срезове. В някои случаи за подобряване качеството на образите е необходимо интравенозно въвеждане на контрастна материя. Скенерът е метод на избор при изобразяване на костни структури. Обикновено изследването трае около 10-15 минути.

ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – това е съвременния стандарт за диагностика на мозъчни тумори. При ядрено-магнитен резонанс не се използват рентгенови лъчи. Създава се мощно магнитно поле и чрез него се извлича информация за изследваните тъкани. Мощното магнитно поле е причината това изследване да е забранено при болни с пейс-мейкъри и феромагнитни (метални) протези, импланти или чужди тела. Забраната не се отнася за изработените от специални сплави (напр. титаний) протези. ЯМР притежава по-висока разделителна способност и по-голяма информативна стойност от КТ. Ядрено-магнитния резонанс позволява извършването на редица допълнителни неинвазивни изследвания като ЯМР-ангиография, ЯМР-спектроскопия, функционален ЯМР, които са с различна диагностична стойност и се прилагат в зависимост от изследваната патология. Ядрено-магнитен резонанс има различна продължителност, но обикновено тя е между 30 и 60 минути. Поради относително дългото изследване и затвореното пространство в което трябва да е пациента, клаустрофобията може да представлява проблем. При малки деца се налага седация (приспиване), за да се осигури неподвижност по време на изследването.

краниография (рентгенова снимка на черепа) - някои тумори съдържат калциеви отлагания, които се визуализират на рентгеновите снимки (олигодендроглиом, менингеом). Наличието и местоположението им насочват към диагнозата. При това изследване се оценява и състоянието на костните структури, което е променено при някои видове тумори (менингеом, костни метастази, еозинофилен гранулом). Оценка се прави и на състоянието на турското седло – костна структура, в която е разположена хипофизата. Турското седло често променя структурата и размерите си при тумори на хипофизната жлеза.

ангиография – наричана още „цветна снимка на съдовете”. При това изследване се вкарва контрастно вещество в съдовете, които се изследват (артерии или вени), което позволява те да се визуализират чрез рентгенови лъчи на снимка или филм. Ангиографията е от значение при диагностицирането на някои добре кръвоснабдени тумори на мозъка и изобщо, за оценка на мозъчното кръвообращение и отношението му към новообразуванието.

електро-енцефалографията  (ЕЕГ) - неврофизиологичен метод, с който се прави оценка на електрическата активност на мозъка. ЕЕГ е от особено значение при наличието на епилептични припадъци.

хормонални изследвания – някои от мозъчните тумори секретират хормони, а други нарушават нормалната хормонална секреция. Изследването на хормоналните нива може да бъде както метод за диагноза, така и метод за проследяване на еволюцията на заболяването при определени видове тумори.

лумбална пункция – при това изследване се прониква с игла в гръбначния канал и се взима ликвор (течност произвеждана от мозъка, в която той „плува”). Химичният състав на ликвора и наличните вещества и клетки могат да донесат допълнителна информация. Лумбалната пункция се прави само когато няма данни за повишено вътречерепно налягане.

биопсия – понякога, за да се постави правилната диагноза е необходимо да се вземе парченце от туморната тъкан, което да бъде изследвано. Когато това парченце се взима без операция, най-често с помощта на специална игла, процедурата се нарича биопсия. Получената тъкан се изследва под микроскоп след специални оцветявания, с което се поставя хистологичната диагноза.

хистологично изследване – за да се постави окончателната диагноза при мозъчните тумори е необходимо да се определи произхода и вида на туморните клетки. Това става чрез специална обработка и  оцветяване на туморната тъкан и разглеждането й под микроскоп от специалист – патолог. Само след такова изследване може да бъде определена със сигурност природата на тумора, необходимостта от допълнително лечение и прогнозата на заболяването. Най-често тъкан за хистологично изследване се взима по време на операцията за премахване на тумора.