Диабет (захарна болест) - симптоми, диагностика

Диабет (захарна болест) - симптоми, диагностика

Автор: Екип на Puls.bg

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 22.09.2009 г.

Последна корекция: 22.09.2009 г.

Прочетен: 1134091


Какви са основните симптоми (оплаквания, които предизвиква) на захарния диабет?

Ранните симптоми на захарния диабет 1 и 2 тип се дължат на високата кръвна захар и на загубата на глюкоза с урината. С малки изключения, тези симптоми са общи и за двата основни типа диабет. Ранните оплаквания при диабет 1 и 2 тип се различават по тежестта си, начина на поява, бързината на изява и т.н.

Общи симптоми на двата основни типа захарен диабет:

В резултат на засиленото уриниране, пиенето на много течности, превключването на метаболизма на клетките и евентуалните гадене и повръщане може да се стигне до нарушение в концентрациите на серумните електролити (най-вече калия), които също могат да бъдат много опасни и налагат незабавна лекарска помощ.


Кога се появяват оплакванията при диабет?

Оплакванията при захарен диабет тип 1 се появяват обикновено в детска или юношеска възраст. Симптомите се изявяват изведнъж, за кратък период от време (този момент настъпва, когато повече от 80% от бета клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, бъдат унищожени). Преди това болните нямат никакви оплаквания. Обикновено отначало се появява бързо отслабване без загуба на апетит, засилено отделяне на урина, болните започват да стават през нощта за да уринират, без да са правили това преди и т.н.; нерядко първата изява може да е по-дискретна, напр. унесеност и по-трудно концентриране на детето. В част от случаите 1 тип диабет се изявява направо с кетоацидоза и евентуално настъпваща след нея загуба на съзнание и кома (понякога това може да бъде първия забелязан белег, а не въобще първият симптом на болестта). Явява се гадене и повръщане, дъхът на болните мирише на ацетон или на плодове, постепенно болният губи съзнание, може да се появи и гърч. Кетоацидозата причинява подкиселяване на кръвта, вследствие на това, че клетките превключват добива на енергия от глюкоза към други енергийни източници.

Оплакванията при захарен диабет тип 2 настъпват постепенно, това се дължи на по-плавното развитие на инсулиновата резистентност, със съпровождащата повишена продукция на инсулин, до изчерпването капацитета на бета клетките на панкреаса и абсолютния инсулинов недоимък. Класически заболяването се развива в зряла и напреднала възраст (над 45 години), у хора страдаща от затлъстяване (често в комбинация с други болестни състояния, заедно обозначавани като метаболитен синдром Х-виж по-горе). Често болният може да страда от диабет дълги години преди да разбере за това. Понякога силното обезводняване, причинено от високо ниво на кръвната захар (провокирани или не от друго заболяване) може да причини животозастрашаващото състояние хиперсомоларен некетонен синдром и кома, които наподобяват симптомите на диабетната (хипергликемична , кетоацидозна) кома и това да бъде първата изява на болестта.


Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако страдате от внезапно или постепенно появила се силна и постоянна жажда, често и в голямо количество уриниране, необяснима загуба на тегло, гадене и повръщане, замаяност, обърканост или някои от изброените по-горе симптоми на захарния диабет. Болните от захарен диабет (както тип 1 така и тип 2) трябва да посещават редовно лекар-специалист, за да се осъществи прецизен контрол над кръвната захар и да се предотврати или забави развитие на диабетни усложнения.

С различна спешност лекарска помощ трябва да се потърси и при белези за развитие на някои от острите и хронични усложнения на захарния диабет (Виж "Кои са най-честите усложнения на захарния диабет?" и "Какво може да се направи за да се предотврати или забави развитието на усложненията на захарния диабет?")


Към какъв лекар трябва да се обърнете?

Ако забележите (у Вас самите или Вашите деца) тревожни симптоми, потърсете Вашия личен лекар. Той ще Ви разпита внимателно, ще обърне специално внимание на наличието на болни от диабет във Вашето семейство и ще изследва стойността на кръвната Ви захар.

Ако резултатите от прегледа и изследванията потвърдят съмненията за нарушен контрол на кръвната захар, личният Ви лекар ще Ви насочи към специалист-ендокринолог (лекар, специализиран в предпазването, откриването, лечението и контрола на всички болести на жлезите с вътрешна секреция). Ендокринологът ще постави окончателната диагноза и ще определи точния тип на заболяването.


Как се поставя диагнозата?

Ако лекарят Ви преглежда за първи път, той ще Ви разпита внимателно за точната характеристика на Вашите оплаквания, тяхната давност и начин на изява, наличие на болни от диабет в семейството, наличие на други рискови фактори (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, затлъстяване, висок холестерол. сърдечно-съдово заболяване и др.), начина на хранене и живот (физическа активност, вредности), наличие на други минали или съпровождащи заболявания, прием на лекарства, алергии и т.н.

След това лекарят ще Ви прегледа обстойно, като следи за наличието на видими белези както на заболяването диабет, така и на рисковите фактори за развитието му и неговите усложнения (напр. влажност и еластичност на кожата, състояние на охраненост, затлъстяване, рагади, мехурчета, язви или белези на възпаление по кожата и др.).

В допълнение на този първоначален преглед лекарят ще измери кръвното налягане и ще проследи пулсациите на големите артерии в тялото. Ако информацията от прегледа дотук (наличие на рискови фактори, наличие на характерни за диабета симптоми или усложнения) предполага наличие на захарен диабет, лекарят ще назначи извършването на редица изследвания.

Най-опростено, изследванията могат да се разделят на две групи:


Как се определя кръвната захар?

Съществуват няколко метода, всеки от които има определена диагностична стойност:


Какво представлява глюкозотолерантния тест?

Глюкозо-толерантен тест (нарича се още глюкозно обременяване) - това е тест за поставяне на диагнозата в спорни, гранични и неясни стойности на кръвната захар, определени от другите изследвания. Този тест е най-точен, той представлява "златен стандарт" за поставяне на диагнозата при захарния диабет тип 2, когато симптомите се появяват постепенно и често заболяването се открива случайно. Тестът се осъществява по следния начин: след 12-часов глад пациентът поглъща бавно 75 грама глюкоза, разтворени в 300 гр. вода, преди изпиването на сладката течност се взема кръв и се изследва кръвната захар на гладно; важно е пациентът да не е гладувал в дните, преди "12-те часа глад", през тези дни трябва да се спазва обичайния прием на въглехидрати; на 2-ия час от поглъщането на глюкозата отново се взема венозна кръв и се изследва нивото на кръвната захар; важно е през тези 2 часа пациентите да не се движат интензивно, да не приемат храна и напитки както и да не пушат.

Възоснова на резултатите от глюкозното обременяване се разграничават следните състояния:


Какви са изследванията за определяне типа на диабета?

За определяне на типа на диабета (1-и или 2-и тип) се извършват високо специализирани стимулационни тестове, при които в кръвта се въвеждат вещества, стимулиращи секрецията на инсулин; възоснова на резултатите се преценя дали налице е абсолютна липса на инсулин или относителен недоимък:

изследване на автоантитела - това е високо специализирано изследване, което търси в кръвта ненормални автоантитела, насочено срещу бета клетките на панкреаса; наличието на такива антитела категорично говори в полза на 1-и тип диабет, отсъствието им обаче не означава задължително 2-и тип диабет.

изследване на гликиран хемоглобин (HbA1C) - това също е високоспециализирано изследване, което дава ретроспективна информация за стойностите на кръвната захар в последните 3 месеца; високата глюкоза образно казано "залепва" за хемоглобина на червените кръвни клетки, които живеят средно 3 месеца. Това изследване дава важна информация относно контрола на кръвната захар при озъществяване на лечение. Нормалните стойности на HbA1C са под 6,1%, а стремежът при диабетиците е стойностите му да бъдат под 6,5%. Висока стойност на HbA1C означава високи стойности и лош контрол на кръвната захар през последните 3 месеца. Стойностите на HbA1C са свързани и с риска за развитие на диабетна микроангиопатия (увреждане на най-малките кръвоносни съдове), всяко намаление на HbA1c 1% намалява този риск с 10%.

изследване на холестерол, триглицериди, "добър" (HDL) и "лош" (LDL) холестерол за преценка наличието на допълнителни нарушения в обмяната и наличие на т.нар. "метаболитен синдром Х"

изследване на глюкоза в урината - нормално в урината няма гкюкоза; положителният тест за глюкоза в урината обикновено означава висока стойност на кръвната захар; бъбреците на всеки човек имат "праг"-стойност на кръвната захар, над който пропускат глюкоза в урината; обикновено този праг е между 9 и 11 mmol/l; този праг се понижава в изсвестна степен по време на бременност.

изследване на микроалбумини в урината - това е специфичен тест за установяване на ранно бъбречно увреждане (то се получава вследствие поражението на малките кръвоносни съдове на бъбречната кора)

изследване на вибрационна чувствителност - това е тест за функцията на периферните нерви на крайниците, те често са увредени при захарния диабет

изследване на очни дъна - извършва се след разширяване на зениците с апарат, наречен "офталмоскоп", преценя се наличието на диабетна ретинопатия, нейния вид и т.н.

Снимки свързани с тази статия
Структура на инсулин Структура на инсулин
Инсулинова спринцовка Инсулинова спринцовка
Инсулинова Инсулинова "писалка"
Инсулинова помпа Инсулинова помпа
Глюкомер Глюкомер


Copyright © www.puls.bg
All Rights Reserved.