Ендопротезиране на тазобедрента става (Изкуствена тазобедрена става)

Автор: д-р Загоров, М.

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 20.09.2009 г.

Последна корекция: 20.09.2009 г.

Прочетен: 243437

Съдържание:

1. Какво представлява тазобедрената става?

2. Какво представлява изкуствената тазобедрена става (тазобедрената ендопротеза) и тазобедреното ендопротезиране?

3. Кои болни са "кандидати" за имплантиране на изкуствена тазобедрена става?

4. Какви са рисковете на тазобедреното ендопротезиране (имплантиране на изкуствена тазобедрена става)?

5. Какво включва предоперативното планиране и подготовка?

6. Какво най-общо представлява операцията?

7. Колко дълго трае ранното възстановяване след операцията?

8. Какви са основните мерки и правила, които пациентът със изкуствена тазобедрена става трябва да спазва след операцията в дългосрочен план?

9. Какво включва рехабилитационния протокол след имплантиране на изкуствена тазобедрена става (тазобедрена ендопротеза)?

10. Каква е прогнозата за пациентите с имплантирана изкуствена тазобедрена става?

9. Какво включва рехабилитационния протокол след имплантиране на изкуствена тазобедрена става (тазобедрена ендопротеза)?

След операция за имплантиране на изкуствена тазобедрена става, пациентите започват рехабилитация и физиотерапия още на следващия ден. Рехабилитацията включва изометрични упражнения за мускулите в леглото, пристъпване, ходене и качване по стълби.

През първите 2 до 3 месеца се ползват помощни средства като проходилки, патерици, канадки и др. Болката се контролира с медикаменти до степен, позволяваща изпълняването на двигатлния режим. Рехабилитацията е изключително важна за цялостния резултат от имплантирането на изкуствена тазобедрена става.

Целта на физикалната програма е да обучи правилно пациентите, да предотврати образуването на контрактури (или да преодолее наличните преди опеарцията такива) и да заздрави мускулите около новата става.

Контрактурите (принудително положение на крайника в дадено положение) се получават от образуването на неработеща съединителна тъкан. Контрактурите не позволяват осъществяването на пълния обем на движение и нарушават подвижността на изкуствената става.

Пациентите се инструктират да не товарят екстремно изкуствената става с вдигане на тежести; дават им се инструкции за избягване на определени пози при седене и сън. "Забранява" се кръстосването на оперирания крак върху другия или силното навеждане в кръста напред тъй като тези движения са силно рискови за изкълчване на изкуствената става. При лежане на една страна се препоръчва поставянето на възглавница между краката.