Шизофрения

Шизофрения

Автор: д-р Янева, З.

Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар

Публикуван на: 11.07.2009 г.

Последна корекция: 11.07.2009 г.

Прочетен: 477707


Какво е Шизофренията?

Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.

Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.


Кои са най-честите типове Шизофренни разстройства?


Кои са най-важните симптоми?

Позитивни изкривявания и прекомерност на нормалните функции:

Негативни симптоми или понижение на нормалните функции:


Какво е разпространението на заболяването?

Разпространението на шизофренията не зависи от видимите демографски различия между страните. Едногодишната болестност е приблизително 0,5% както на Изтока така и в Запада. "Рисковата възраст" е около 16 до 39 година. Мъжете развиват заболяването в по-ранна възраст в сравнение с жените.

Взети заедно, проучванията показват пожизнен риск за Шизофрения в общата популация –1 %.


Има ли значение наследствеността?

Установено е, че честотата на Шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4% в сравнение с около 1% при останалите индивиди.


При проучвания на близнаци е установено, че почти 70% от податливостта към Шизофрения е следствие на генетични фактори, в останалите 30% значение имат факторите на средата.


Кои са рисковите фактори?

Шизофрения се установява във всички култури в света. Известни различия в отделни страни се дължат главно на диагностичните различия. Парадоксално, болестта присъства в населението, въпреки намалената фертилност (повечето болни нямат деца поради социалната инвалидизация, която болестта предизвиква).

Епидемиологичните проучвания установяват, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи. Ниският социален статус е резултат, а не причина за шизофренията. Изследването на социално-икономическото състояние на родители на болни от Шизофрения показва, че то не се различава съществено от общата популация.

Половите различия обаче са обект на внимание. Мъжете имат по-ранна възраст на начало и по-неблагоприятно предболестно функциониране, по-изразени негативни симптоми и по-изразени структурни мозъчни абнормности, измерени с невроизобразителни техники. Жените по-често имат афективни симптоми, слухови халюцинации, параноя. По-рядко имат негативни симптоми.


Как може да започне заболяването?

Началния стадий приблизително може да се групира в следните най- чести варианти:


Как протича заболяването в активния стадий?

Могат да се регистрират няколко типа на протичане:


Какви са перспективите?

Правило на третините - в рамките на десет годишно проследяване една трета от пациентите остават тежко болни, една трета се подобряват значително, а друга една трета остават увредени в различна степен.

Имало е много опити да се идентифицират характерни признаци, които предсказват изхода за даден пациент. Прогностичните показатели са опит да се изработи рационален отговор на този въпрос. Някои от факторите за лош изход са мъжки пол, бавно и неясно начало, нисък успех в предболестния период, недобра социална позиция на родителите, предимно негативни симптоми на заболяването. Нито един от тези фактори самостоятелно не е достатъчен за прогноза, но ако повечето от тях са налице е твърде вероятно болестта да има хронично протичане.


Какво е лечението на шизофренията?

При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в миналото невролептици на "типични" и "атипични" антипсихотици. Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти. В описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.

Структурирането и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишният "опит" с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога да края на живота) лечение.

В тази фаза освен медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.

Снимки свързани с тази статия
Серотонинова медиация и шизофрения Серотонинова медиация и шизофрения
Структурни изменения Структурни изменения


Copyright © www.puls.bg
All Rights Reserved.